Cantar de los Cantares 2

1 Soy una rosa de Sarón, una flor de los valles.

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Como el lirio de flores entre las espinas, así es mi amor entre las doncellas.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Como el manzano entre los árboles del bosque, así es mi amado entre los jóvenes. Tomé mi descanso bajo su sombra con gran placer, y su fruta era dulce a mi gusto.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 Me llevó a la casa del vino, y su bandera sobre mí fue amor.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 Hazme fuerte con los pasteles de pasa, consuélame con las manzanas; Estoy enferma de amor.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Su mano izquierda está debajo de mi cabeza, y su mano derecha está alrededor de mí.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 Prometanme, oh hijas de Jerusalén, por las gacelas y las ciervas del campo, que no muevan ni levanten a mi amor hasta que quiera.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 ¡La voz de mi ser amado! Mira, él viene saltando en las montañas, brincando sobre las colinas.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 Mi ser querido es como un venado; Mira, él está al otro lado de nuestra pared, está mirando hacia las ventanas, dejándose ver a través de los enrejados.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Mi amado me dijo: Levántate, amor mío, y ven conmigo.

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Porque, mira, el invierno ha pasado, la lluvia ha terminado y se ha ido;

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Las flores han venido sobre la tierra; Ha llegado el tiempo de la canción de los pájaros Ha llegado el momento de cortar las vides, y la voz de la paloma está sonando en nuestra tierra;

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 La higuera saca su fruto verde y las vides en flor dan buen olor. Levántate de tu cama, hermosa mía, y ven conmigo.

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 Oh paloma mía, tú estás en las hendiduras de las laderas de las montañas, en las grietas de los montes altos; Déjame ver tu rostro, que tu voz llegue a mis oídos; porque dulce es tu voz, y tu rostro es hermoso.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Agarren las zorras, las pequeñas zorras, que dañan nuestros viñedos; pues nuestras viñas están en flor.

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Mi amado es mío, y yo soy suya: él pastorea su rebaño entre las flores.

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 Hasta que llegue la noche, y el cielo se oscurezca lentamente, vuelve, mi amado, y sea como un venado en las montañas de Beter.

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.