Salmos 39

1 Dije: Daré atención a mis caminos, para que mi lengua no haga nada malo; Mantendré mi boca bajo control, mientras que el pecador está delante de mí.

За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

2 No hice ningún sonido, no dije palabra, ni siquiera de bien; pero se agravó mi dolor.

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 Mi corazón ardía en mi pecho; mientras estaba sumido en mis pensamientos, el fuego estaba encendido; entonces dije con mi lengua,

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

4 Señor, concédeme el conocimiento de mi fin y de la medida de mis días, para que pueda ver cuán débil soy.

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 Has hecho que mis días no sean más que una medida de mano; y mis años no son nada en tus ojos; de verdad, cada hombre es solo un respiro. (Selah)

Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 En verdad, cada hombre es como una sombra; en vano se afana: hace una gran reserva de riqueza, y no tiene conocimiento de quién la obtendrá.

Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

7 Y ahora, Señor, ¿qué estoy esperando? mi esperanza está en ti.

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 Hazme libre de todos mis pecados; no dejes que me avergüence el hombre necio.

Избави ме от всичките ми беззакония.

9 Estaba callado y mantuve la boca cerrada; porque tu hiciste.

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

10 No permitas que tu mano sea dura conmigo; Estoy consumido por los golpes de tu mano.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 Reprendes y disciplinas él pecado del hombre, reduces a polvo lo más estimado por el; Verdaderamente, cada hombre no es más que un respiro. (Selah)

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)

12 Oye mi oración en tus oídos, oh Señor, y presta atención a mi clamor, responde a mi llanto; porque mi tiempo aquí es corto para ti, como un ave de paso y dentro de poco me iré, como todos mis padres.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

13 Deja de mirarme, para que yo sea consolado, antes que me vaya de aquí, y me convierta en nada.

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.