Salmos 104
1 Alaba al Señor, alma mía. Oh Señor mi Dios, eres muy grande; estás vestido de gloria y esplendor.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Estás vestido de luz como con una túnica; extendiendo los cielos como una cortina:
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 El arco de tu casa se basa en las aguas; haces de las nubes tu carruaje; vas en las alas del viento:
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Él hace que los vientos sean sus ángeles, y las llamas de fuego sus siervos.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Él hizo la tierra fuerte sobre sus bases, para que no se mueva para siempre jamás;
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Cubriéndolo con el mar como con una túnica: las aguas eran altas sobre las montañas;
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 A la voz de tu palabra fueron en fuga; al sonido de tu trueno se fueron con miedo;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Subieron los montes y los valles descendieron al lugar que tú preparó para ellos.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Hiciste un límite sobre el cual no podían ir, para que la tierra nunca más fuera cubierta por ellos.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Enviaste las fuentes a los valles; ellos están fluyendo entre las colinas.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Dan de beber a toda bestia del campo; los asnos de la montaña vienen a buscar agua.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Las aves del cielo tienen sus lugares de descanso junto a ellas, y cantan entre las ramas.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Él hace caer la lluvia de sus tiendas en los montes; la tierra está llena del fruto de sus obras.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 Él hace crecer la hierba para el ganado, y las plantas para el uso del hombre; para que el pan salga de la tierra;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Y el vino para alegrar el corazón del hombre, y el aceite para hacer resplandecer su rostro, y el pan para fortalecer su corazón.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Los árboles del Señor están llenos de crecimiento, los cedros del Líbano de su plantación;
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Donde las aves tienen sus lugares de descanso; en cuanto a la cigüeña, los árboles altos son su casa.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Las altas colinas son un lugar seguro para las cabras de montaña, y las rocas para las pequeñas bestias.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Hizo la luna como señal de las divisiones del año; enseñando al sol el momento de su descenso.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Cuando se oscurece, es de noche, cuando todas las bestias del bosque salen silenciosamente de sus lugares secretos.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Los leoncillos rugen corren tras su comida; buscando de Dios su comida.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Sale el sol, y se juntan, y vuelven a sus lugares secretos para descansar.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 El hombre sale a su trabajo, y a su negocio, hasta la tarde.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 ¡Oh Señor, cuán grande es el número de tus obras! en sabiduría los has hecho todos; la tierra está llena de las cosas que has hecho.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Allí está el gran mar ancho, donde hay seres vivientes, grandes y pequeños, más de los que pueden ser contados.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Allí van los barcos; está esa gran bestia Leviatán. que has hecho como un juguete.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Todos ellos están esperando por ti, para darles su comida a su tiempo.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Ellos toman lo que les das; están llenos de las cosas buenas que provienen de tu mano abierta.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Si tu cara se esconde de ellos. están turbados; cuando les quitas el aliento, llegan a su fin y vuelven al polvo.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 envías tu espíritu, se les da vida; haces nueva la faz de la tierra.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Sea la gloria del Señor para siempre; que el Señor tenga gozo en sus obras.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 a cuya mirada tiembla la tierra; a cuyo toque las montañas emiten humo.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Y haré canciones al Señor toda mi vida; Haré melodía a mi Dios mientras tenga mi ser.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Que mis pensamientos sean dulces para él; me alegraré en el Señor.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Permitan que los pecadores sean cortados de la tierra, y que todos los malvados lleguen a su fin. Alaba al Señor, alma mía. Alaba al Señor.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
