< Salmos 102 >
1 Escucha mi oración, oh Señor, y deja que mi clamor llegue a ti.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 No se me oculte tu rostro en el día de mi angustia; escúchame y deja que mi clamor sea respondido rápidamente.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Mis días se desperdician como humo, y mis huesos se queman como en un fuego.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mi corazón está roto; se ha secado y muerto como la hierba, por lo que no pienso en la comida.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Debido a la voz de mi dolor, mi carne se desperdicia hasta los huesos.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Soy como un pájaro que vive solo en el desierto; como el pájaro nocturno en un desperdicio de arena.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Mantengo la vigilancia como un pájaro solo en la parte superior de la casa.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Mis enemigos dicen mal de mí todo el día; aquellos que son violentos contra mí hacen uso de mi nombre como una maldición.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Tengo polvo para el pan y mi bebida se ha mezclado con llanto.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Por tu pasión y tu ira, porque yo fui enaltecido y humillado.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Mis días son como una sombra que se extiende; Estoy seco como la hierba.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Pero tú, oh Señor, eres eterno; y tu nombre nunca llegará a su fin.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 De nuevo te levantarás y tendrás piedad de Sión; porque ha llegado el momento de que ella sea consolada.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Porque tus siervos se complacen en sus piedras, sienten dolor por sus ruinas.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Entonces las naciones darán honor al nombre del Señor, y todos los reyes de la tierra temerán a su gloria.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Cuando el Señor haya levantado los muros de Sión, y sea visto en su gloria;
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 Cuando ha oído la oración de los pobres, y no ha puesto su solicitud de lado.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Esto se pondrá por escrito para la generación venidera, y las personas del futuro alabarán al Señor.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Porque desde su lugar santo el Señor lo ha visto, desde lo alto del cielo mira desde lo alto la tierra;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 Al oír el clamor del prisionero, liberando a aquellos por quienes se ordena la muerte;
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Para que se proclame el nombre del Señor en Sión, y su alabanza en Jerusalén;
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 Cuando se junten los pueblos, y los reinos, para adorar al Señor.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Él retiró de mí mi fortaleza en el camino; él ha acortado mis días.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Diré: Dios mío, no me lleves antes de mi tiempo; tus años pasan por todas las generaciones.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 En el pasado pusiste la tierra sobre su base, y los cielos son obra de tus manos.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Ellos llegarán a su fin, pero tú seguirás adelante; todos ellos envejecerán como un abrigo, y como una túnica serán cambiados:
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Pero tú eres el inmutable, y tus años no tendrán fin.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Los hijos de tus siervos tendrán un lugar seguro para descansar, y su descendencia estará siempre delante de ti.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.