Proverbios 5
1 Hijo mío, presta atención a mi sabiduría; deja que tu oído se vuelva a mi enseñanza:
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 para que seas gobernado por un propósito sabio, y tus labios mantengan el conocimiento.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Porque la miel está cayendo de los labios de la mujer extraña, y su voz es más suave que el aceite;
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Pero su fin es amargo como el ajenjo, y afilado como una espada de dos filos;
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Ella nunca mantiene su mente en el camino de la vida; sus caminos son inciertos, ella no tiene conocimiento.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Escúchenme, hijos míos, y no guarden mis palabras de ustedes.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Vete lejos de ella, no te acerques a la puerta de su casa;
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Por temor a dar tu honor a los demás, y tu riqueza a los hombres extraños:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Y los hombres extraños se llene con tus riquezas, y el fruto de tu trabajo ir a la casa de los demás;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Y estarás lleno de dolor al final de tu vida, cuando tu carne y tu cuerpo se envejezca;
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Y dirás: ¿Cómo fue la enseñanza odiada por mí, y mi corazón no valoró el entrenamiento?
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 ¡No presté atención a la voz de mis maestros, mi oído no se dirigió a los que me guiaban!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Estaba en casi todas las maldades en compañía de la gente.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Deja que el agua de tu cisterna y no la de los demás sea tu bebida y agua fluyendo de tu propia fuente.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Que no fluyan tus manantiales en las calles, ni tus corrientes de agua en los lugares abiertos.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Déjales que sean solo para ti, no para otros hombres contigo.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Deja que la bendición sea en tu fuente; ten gozo en la esposa de tus primeros años.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Como cierva amorosa y cierva amable, que sus pechos te den siempre deleite; deja que tu pasión sea movida en todo momento por su amor.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 ¿Por qué te permites, hijo mío, salir del camino con una mujer extraña, y tomar otra mujer en tus brazos?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Porque los caminos del hombre están delante de los ojos del Señor, y él pone todas sus caminos en la balanza.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 El malvado será tomado en la red de sus crímenes, y encarcelado en las cuerdas de su pecado.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 El llegará a su fin por necesidad de enseñanza; él es tan tonto que irá vagando por el camino erróneo.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
