Proverbios 14
1 La mujer sabia edifica su casa, pero la mujer insensata la está derribando con sus manos.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 El que sigue su camino en justicia, tiene ante sí el temor de Jehová; pero aquel cuyos caminos están retorcidos no le da honor.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 En la boca del hombre necio hay una vara para su espalda, pero los labios de los sabios los mantendrán seguros.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Donde no hay bueyes, su lugar de comida está vacío; pero mucho aumento viene a través de la fuerza del buey.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Un testigo verdadero no dice lo que es falso, pero un testigo falso está exhalando engaño.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 El que odia a la autoridad, buscando sabiduría, no la entiende; pero el conocimiento llega fácilmente al hombre inteligente.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Apártate del necio, porque no hallarás labios del conocimiento.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 La sabiduría del hombre de buen sentido hace que su camino sea claro; pero el comportamiento imprudente de los necios es un engaño.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 En las tiendas de aquellos que odian a la autoridad hay error, pero en la casa del hombre recto hay gracia.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Nadie tiene conocimiento del dolor de un hombre sino él mismo; y una persona extraña no tiene parte en su alegría.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 La casa del pecador será derribada; pero la tienda del hombre recto hará bien.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Hay un camino que parece derecho ante un hombre, pero su fin son los caminos de la muerte.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Incluso mientras se ríe el corazón puede estar triste; y después de la alegría llega el dolor.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Aquel cuyo corazón se ha apartado tendrá la recompensa de sus caminos en toda su medida; pero un buen hombre tendrá la recompensa de sus obras.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 El hombre simple tiene fe en cada palabra, pero el hombre de buen sentido tiene cuidado de su caminar.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 El hombre sabio, temiendo, se guarda del mal; pero el hombre tonto continúa en su orgullo, sin pensar en el peligro.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 El que se enoja pronto, hará lo que es insensato, pero el hombre de buen juicio callará.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 El comportamiento necio es patrimonio de lo simple, pero los hombres de buen sentido están coronados por el conocimiento.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Las rodillas del mal se inclinan ante el bien; y los pecadores descienden en el polvo a las puertas de los rectos.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 El pobre es odiado incluso por su prójimo, pero el hombre rico tiene muchos amigos.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 El que no respeta a su prójimo es un pecador, pero el que tiene lástima de los pobres es feliz.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 ¿No se equivocarán los que maquinan el mal? Pero la misericordia y la buena fe son para los obradores del bien.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 En todo trabajo duro hay ganancias, pero hablar solo hace que un hombre sea pobre.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Su sabiduría es una corona para los sabios, pero su comportamiento necio es alrededor de la cabeza de los imprudentes.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Un verdadero testigo es el salvador de vidas; pero el que dice cosas falsas es una causa de engaño.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Porque aquel en cuyo corazón está el temor de Jehová, hay una gran esperanza; y sus hijos tendrán un lugar seguro.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 El temor del Señor es una fuente de vida, por la cual uno puede ser apartado de las redes de la muerte.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 La gloria del rey está en el número de su pueblo; y por necesidad del pueblo, un gobernante puede llegar a la destrucción.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 El que tarda en enojarse tiene gran sensatez; pero aquel cuyo espíritu es demasiado rápido enaltece a lo que es tonto.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Una mente tranquila es la vida del cuerpo, pero la envidia es una enfermedad en los huesos.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 El que es duro con el pobre avergüenza a su Hacedor; pero el que tiene misericordia de los necesitados le da honor.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 El pecador es trastornado en su maldad, pero el hombre recto tiene esperanza en su justicia.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 La sabiduría tiene su lugar de descanso en la mente de los sabios, pero ella no se ve entre los necios.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Por la justicia una nación se enaltece, pero el pecado es motivo de vergüenza para los pueblos.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 El rey se complace en un siervo que hace sabiamente, pero su ira es contra el que es motivo de vergüenza.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
