Lamentaciones 5
1 Ten en mente, oh Señor, lo que nos ha llegado; toma nota y ve nuestra vergüenza.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Nuestra herencia se entrega a los hombres extranjeros, nuestras casas a aquellos que no son nuestros compatriotas.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Somos hijos sin padres, nuestras madres son como viudas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Pagamos dinero por un vaso de agua, obtenemos nuestra madera por un precio.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Nuestros atacantes están sobre nuestros cuellos; vencidos con cansancio, no tenemos descanso.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Hemos dado nuestras manos a los egipcios y a los asirios para que podamos tener suficiente pan.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Nuestros padres fueron pecadores y están muertos; y el peso de su maldad está sobre nosotros.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Los siervos gobiernan sobre nosotros, y no hay nadie que nos libere de sus manos.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Ponemos nuestras vidas en peligro para obtener nuestro pan, enfrentándonos a la espada del desierto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Nuestra piel se calienta como un horno, debido a la fiebre que nos causa la necesidad de alimentos.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Tomaron por la fuerza a las mujeres en Sión, a las vírgenes en las ciudades de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Los príncipes fueron colgados de las manos; los rostros de los ancianos no fueron honrados.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Los jóvenes trituraban el grano y los niños caían bajo el peso de la leña.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Los ancianos ya no están sentados en la puerta, y la música de los jóvenes ha llegado a su fin.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 El gozo de nuestros corazones ha terminado; Nuestro baile se transforma en dolor.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 La corona ha sido quitada de nuestra cabeza; el dolor es nuestro, porque somos pecadores.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Por esto nuestros corazones son débiles; por estas cosas nuestros ojos son oscuros;
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Por la montaña de Sión que es una ruina; los chacales van y vienen.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Tú, oh Señor, estás sentado como Rey para siempre; El asiento de tu poder es de generación en generación.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ¿Por qué te olvidarás de nosotros para siempre? ¿Por qué has estado alejado de nosotros durante tanto tiempo?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Haz que volvamos a ti, Señor, y volveremos; Renueva nuestros días como en el pasado.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Pero nos has rechazado por completo; Estás lleno de ira contra nosotros.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
