Job 36
1 Y Eliu continuó diciendo:
И Елиу продължавайки рече:
2 Dame un poco más de tiempo para declarar; porque todavía tengo algo que decir en defensa de Dios.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Obtendré mi conocimiento de lejos, y le daré justicia a mi Hacedor.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Porque verdaderamente mis palabras no son falsas; Uno que es perfecto en su conocimiento está hablando contigo.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 He aquí, Dios es grande, no aborrece, es poderoso en la virtud de su corazón.
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 No perdona la vida al impio, y da a los oprimidos sus derechos;
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 No apartará los ojos de los justos, hasta el trono de los reyes, los afirma para siempre, exaltandolos.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Y si han sido encarcelados en cadenas, y cautivos en cuerdas de aflicción,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 Entonces les deja claro lo que han hecho, incluso las obras malvadas de las que se enorgullecen.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Su oído está abierto a su enseñanza, y él les da órdenes para que sus corazones se vuelvan del mal.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Si escuchan su voz y cumplen su palabra, entonces él les da larga vida y años llenos de placer.
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 Pero si no, perecerán a espada llegan y morirán sin conocimiento.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Los que no temen a Dios mantienen la ira acumulada en sus corazones; No dan gritos de ayuda cuando son hechos prisioneros.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Llegan a su fin cuando aún son jóvenes, su vida es corta como la de aquellos que se usan con fines sexuales en la adoración de sus dioses.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Él salva al afligido en su aflicción, abriendo sus oídos en tiempos de opresión.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 También te apartará de la boca de tus adversarios, a lugar espacioso libre de angustias; te asentará mesa llena de grosura.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Pero tú has cumplido el juicio del malvado, contra la justicia y el juicio que lo sustenta todo.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Ten cuidado que en su ira no te quite con golpe, porque ni un gran rescate te libera.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Hará él estima de tus riquezas, ni tu oro ni la potencia de tu poder.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 No anheles la noche cuando la gente asciende a su lugar.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Ten cuidado, de no volverte al pecado, porque has escogido el mal, en lugar de la miseria.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Verdaderamente Dios es excelso en su potencia; ¿Quién es un maestro como él?
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 ¿Quién alguna vez le dio órdenes, o le dijo, has hecho mal?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Mira que tienes que alabar su obra, sobre el cual los hombres hacen canciones.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Todas las personas la están mirando; él hombre la ve desde lejos.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 En verdad, Dios es grande, más grande que todo nuestro conocimiento; El número de sus años no pueden ser contados.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Porque toma las gotas del mar; los envía a través de su niebla como lluvia,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 Que desciende del cielo y cae sobre los pueblos.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 ¿Y quién sabe cómo se extienden las nubes o los truenos de su tienda?
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 Mira, él está extendiendo su niebla, cubriendo con ella las cimas de las montañas.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Porque por éstos da comida a los pueblos, y pan en plena medida.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 con las nubes encubre la luz, y le manda no brillar, interponiendo aquéllas.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 El trueno deja en claro su pasión, y la tormenta da noticias de su ira.
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
