Job 31

1 Hice un acuerdo con mis ojos; ¿Cómo podrían mis ojos estar mirando a una virgen?

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 ¿Cuál es la recompensa de Dios desde lo alto, o la herencia dada por él Todopoderoso desde el cielo?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 ¿No es problema para el pecador, y destrucción para los que hacen el mal?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 ¿No ve él mis caminos, y mis pasos no están todos numerados?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Si he ido por caminos falsos, o mi pie se apuró rápido a engaño;

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 Déjame ser medido en escalas rectas, y deja que Dios vea mi justicia.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Si mis pasos han sido apartados, o si me dejado llevar por la codicia, o si la propiedad de otro está en mis manos;

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 Si siembro mi semilla en la tierra para que otro tenga su fruto, y deja que mi producto sea arrancado de raíz.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Si mi corazón iba tras la esposa de otro hombre, o si esperaba en acecho la puerta de mi vecino;

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Entonces deja que mi esposa dé placer a otro hombre y que otros usen su cuerpo.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Porque eso sería un crimen; sería un acto por el cual los jueces medirían el castigo:

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Sería un fuego que arderá hasta la destrucción, y que me quitaría todo lo que tengo.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Si he desdeñado el derecho de mi sirviente, o mi sirvienta, cuando contendieron conmigo;

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 ¿Qué haré cuando Dios venga como mi juez? ¿Y qué respuesta puedo dar a sus preguntas?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 ¿No lo hizo Dios tan bien como yo? ¿No nos dio vida en los cuerpos de nuestras madres?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Si retenía el deseo de los pobres; o he hecho desfallecer los ojos de la viuda;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Si me guardaba la comida y no le daba un poco al huérfano;

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 Porque desde mi juventud él creció conmigo como un padre, desde mis primeros días; y a la viuda la guié desde mi niñez;

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Si he visto a alguien cercano a la muerte por necesidad de ropa, y a los pobres sin nada que los cubriera;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 Si su espalda no me dio una bendición, y la lana de mis ovejas no lo calentó;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Si mi mano había sido levantada contra él justo, cuando vi que los jueces me apoyaban;

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Que mi brazo sea arrancado de mi cuerpo, y que sea roto desde su base.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Porque el temor de Dios me retuvo, y debido a su poder no podría hacer tales cosas.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Si hice del oro mi esperanza, o si alguna vez dije al mejor oro, he puesto mi fe en ti;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Si me alegrara porque mi riqueza era grande, y porque mi mano había reunido mucho;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Si, cuando vi el sol brillando, y la luna moviéndose en su camino brillante,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Un sentimiento secreto de adoración entró en mi corazón, y mi boca besó mi mano;

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 Ese hubiera sido otro pecado para ser recompensado con el castigo de los jueces; porque habría sido falso a Dios en lo alto.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Si me alegré en la destrucción de mi aborrecedor, y grité de alegría cuando el mal lo alcanzó;

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 Porque no dejé que mi boca cediera al pecado al poner una maldición sobre su vida?

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Si los hombres de mi tienda dijeran: ¿Quién no ha comido toda su carne, no se saciaría?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 El viajero no tomó su descanso nocturno en la calle, y mis puertas estaban abiertas para cualquier persona en un viaje;

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Si mis malas obras cubiertas como Adan, y mi pecado en el secreto de mi pecho,

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Por temor al gran grupo de personas, o por temor a que las familias me despreciarán, para que me quede callado y no salga por mi puerta;

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 ¡Si solo Dios me escuchara, y él Todopoderoso me contestara! ¡O si lo que él tiene contra mí se hubiera puesto por escrito!

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 En verdad tomaría el libro en mis hombros; sería para mí como una corona;

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Dejaría claro el número de mis pasos, ¡lo pondría ante él como un príncipe! Las palabras de Job se acaban.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Si mi tierra ha clamado contra mí, o los surcos ha estado triste;

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Si he tomado su producto sin pago, causando la muerte de sus dueños;

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Luego, en lugar de grano, salen espinas, y en lugar de cebada, plantas malolientes. Las palabras de Job han terminado.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.