< Eclesiastés 3 >
1 Para todo hay un tiempo fijo, y un tiempo para cada propósito bajo el cielo.
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Un tiempo para el nacimiento y un tiempo para la muerte; un tiempo para plantar y un tiempo para arrancar de raíz;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Un tiempo para dar muerte y un tiempo para sanar; un tiempo para derribar y un tiempo para construir;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Un tiempo para llorar y un tiempo para reír; un tiempo para el dolor y un tiempo para bailar;
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Un tiempo para quitar piedras y un tiempo para juntar piedras; un tiempo para abrazar y un tiempo para no abrazar;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Un tiempo para la búsqueda y un tiempo para la pérdida; un tiempo para guardar y un tiempo para regalar;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Un tiempo para desgarrar y un tiempo para coser; un tiempo para guardar silencio y un tiempo para hablar;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Un tiempo para el amor y un tiempo para el odio; un tiempo para la guerra y un tiempo para la paz.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 ¿Qué beneficio tiene el trabajador en el trabajo que él hace?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 Vi la obra que Dios ha puesto sobre los hijos del hombre.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Él hizo todo hermoso en su tiempo; y entregó el mundo a su voluntad, pero él ha hecho sus corazones sin conocimiento, de modo que el hombre no puede ver las obras de Dios, desde el principio hasta el fin.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 Estoy seguro de que no hay nada mejor para un hombre que estar contento y hacer el bien mientras la vida está en él.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 Y para cada hombre que coma, beba y tenga gozo en toda su obra, es una recompensa de Dios.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 Estoy seguro de que todo lo que Dios haga será para siempre. No se le puede hacer ninguna adición, no se le puede quitar nada; y Dios lo ha hecho para que el hombre tenga reverencia ante él.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Lo que ha sido antes, ya es, y lo que debe ser, es ahora; Porque Dios hace la búsqueda de las cosas que son pasadas.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 Y otra vez, vi debajo del sol, en el lugar de los jueces, que el mal estaba allí; y en el lugar de la justicia, que el mal estaba allí.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 Dije en mi corazón: Dios juzgará lo bueno y lo malo; porque ha fijado un tiempo para cada propósito y para cada trabajo.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Dije en mi corazón: Es por los hijos de los hombres, para que Dios los ponga a prueba y se vean a sí mismos como bestias.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Porque el destino de los hijos de los hombres y el destino de las bestias es el mismo. Como la muerte de uno, así es la muerte del otro, y todos tienen un espíritu. El hombre no tiene ventaja sobre las bestias; porque todo es vanidad.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Todos van a un lugar, todos son del polvo, y todos serán convertidos en polvo nuevamente.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 ¿Quién está seguro de que el espíritu de los hijos de los hombres sube al cielo, o que el espíritu de las bestias desciende a la tierra?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 Entonces vi que no hay nada mejor que un hombre tenga gozo en su trabajo, porque esa es su recompensa. ¿Quién le hará ver lo que vendrá después de él?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?