< Job 19 >

1 Y respondió Job, y dijo:
Тогава Иов в отговор рече:
2 ¿Hasta cuándo angustiaréis mi alma, y me moleréis con palabras?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Ya me habéis vituperado diez veces; ¿no os avergonzáis de descomediros delante de mí?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Sea así que realmente haya yo errado, conmigo se quedará mi yerro.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Mas si vosotros os engrandeciéreis contra mí, y redarguyeres mi oprobio contra mí,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 sabed ahora que Dios me ha derribado, y me ha envuelto en su red.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 He aquí yo clamaré agravio, y no seré oído; daré voces, y no habrá juicio.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Cercó de vallado mi camino, y no pasaré; y sobre mis veredas puso tinieblas.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Me quitó mi honra, y quitó la corona de mi cabeza.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Me arrancó por todos lados, y me sequé; y ha hecho pasar mi esperanza como árbol arrancado.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 E hizo inflamar contra mí su furor, y me contó para sí entre sus enemigos.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Vinieron sus ejércitos a una, y trillaron sobre mí su camino, y asentaron campamento en derredor de mi tienda.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Hizo alejar de mí mis hermanos, y ciertamente mis conocidos se extrañaron de mí.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Mis parientes se detuvieron, y mis conocidos se olvidaron de mí.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Los moradores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño; forastero fui yo en sus ojos.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Llamé a mi siervo, y no respondió; de mi propia boca le suplicaba.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Mi espíritu vino a ser extraño a mi mujer, aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Aun los muchachos me menospreciaron; levantándome, hablaban contra mí.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Todos mis íntimos amigos me aborrecieron; y los que yo amaba, se tornaron contra mí.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mi piel y mi carne se pegaron a mis huesos; y he escapado con la piel de mis dientes.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Oh vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí; porque la mano de Dios me ha tocado.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 ¿Por qué me perseguís como Dios, y no os saciáis de mis carnes?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 ¡Quién diese ahora que mis palabras fuesen escritas! ¡Quién diese que se escribieran en un libro!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 ¡Que con cincel de hierro y con plomo fuesen en piedra esculpidas para siempre!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Yo sé que mi Redentor vive, y al fin se levantará sobre el polvo;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 y después desde esta mi piel rota, y desde mi propia carne tengo que ver a Dios.
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Al cual yo tengo que ver por mí, y mis ojos lo han de ver, y no otro, aunque mis riñones se consuman dentro de mí.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Mas debierais decir: ¿Por qué lo perseguimos? Ya que la raíz del negocio en mí se halla.
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Temed vosotros delante de la espada; porque sobreviene el furor de la espada a causa de las injusticias, para que sepáis que hay un juicio.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.

< Job 19 >