Job 10

1 Mi alma es cortada en mi vida; por tanto soltaré mi queja sobre mí, y hablaré con amargura de mi alma.

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Diré a Dios: No me condenes; hazme entender por qué pleiteas conmigo.

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 ¿Te parece bien que oprimas, y que deseches la obra de tus manos, y que resplandezcas sobre el consejo de los impíos?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 ¿Tienes tú ojos de carne? ¿Ves tú como ve el hombre?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 ¿ Son tus días como los días del hombre, o tus años como los tiempos humanos,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 para que inquieras mi iniquidad, y busques mi pecado,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 sobre saber tú que no soy impío, y que no hay quien de tu mano me libre?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Tus manos me formaron y me compusieron todo en contorno, ¿y así me deshaces?

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Acuérdate ahora que como a lodo me diste forma; ¿y en polvo me has de tornar?

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 ¿No me fundiste como leche, y como un queso me cuajaste?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 Me vestiste de piel y carne, y me cubriste de huesos y nervios.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Vida y misericordia me concediste, y tu visitación guardó mi espíritu.

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 Y estas cosas tienes guardadas en tu corazón; yo sé que esto está cerca de ti.

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 Si pequé, ¿me acecharás, y no me limpiarás de mi iniquidad?

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Si fuere malo, ¡ay de mí! Y si fuere justo, no levantaré mi cabeza, estando hastiado de deshonra, y de verme afligido.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Y vas creciendo, cazándome como león; tornando y haciendo en mí maravillas.

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 Renovando tus plagas contra mí, y aumentando conmigo tu furor, remudándose sobre mí ejércitos.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 ¿Por qué me sacaste del vientre? Habría yo muerto, y no me vieran ojos.

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Fuera, como si nunca hubiera sido, llevado desde el vientre a la sepultura.

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 ¿No son mis días poca cosa? Cesa pues, y déjame, para que me esfuerce un poco.

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 Antes que vaya para no volver, a la tierra de tinieblas y de sombra de muerte;

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 tierra de oscuridad, y tenebrosa sombra de muerte, donde no hay orden, y que resplandece como la misma oscuridad.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.