Eclesiastés 3

1 Para todas las cosas hay sazón, y toda voluntad debajo del cielo, tiene su tiempo determinado:

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

2 Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

4 tiempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

5 tiempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 tiempo de buscar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de desechar;

Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

7 tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

8 tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

9 ¿Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

10 Yo he visto la ocupación que Dios ha dado a los hijos de los hombres para que en ella se ocupasen.

Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

11 Todo lo hizo hermoso en su tiempo; y aun el mundo les entregó a su voluntad, de tal manera que no alcance el hombre esta obra de Dios desde el principio hasta el fin.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

12 Yo he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida.

Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

13 Y también he conocido que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de todo su trabajo.

И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 He entendido que todo lo que Dios hace, esto será perpetuo; sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; porque Dios lo hace, para que delante de él teman los hombres.

Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

15 Aquello que fue, ya es: y lo que será, fue ya; y Dios buscará lo que pasó.

Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

17 Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque hay un tiempo determinado de juzgar a toda voluntad y sobre todo lo que se hace.

Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Dije en mi corazón, en orden a la condición de los hijos de los hombres, que Dios los puede manifestar, y es para ver que ellos son bestias los unos a los otros.

Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

19 Porque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia; porque todo es vanidad.

Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

20 Todo va a un lugar; todo es hecho del polvo, y todo volverá al mismo polvo.

Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 ¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

22 Así que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte; porque ¿quién lo llevará para que vea lo que será después de él?

Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?