Cantar de los Cantares 2
1 YO soy la rosa de Sarón, y el lirio de los valles.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Como el lirio entre las espinas, así es mi amiga entre las doncellas.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Como el manzano entre los árboles silvestres, así es mi amado entre los mancebos: bajo la sombra del deseado me senté, y su fruto fué dulce á mi paladar.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Llevóme á la cámara del vino, y su bandera sobre mí fué amor.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Sustentadme con frascos, corroboradme con manzanas; porque estoy enferma de amor.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Su izquierda [esté] debajo de mi cabeza, y su derecha me abrace.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Yo os conjuro, oh doncellas de Jerusalem, por las gamas y por las ciervas del campo, que no despertéis ni hagáis velar al amor, hasta que quiera.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 ¡La voz de mi amado! He aquí él viene saltando sobre los montes, brincando sobre los collados.
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Mi amado es semejante al gamo, ó al cabrito de los ciervos. Helo aquí, está tras nuestra pared, mirando por las ventanas, mostrándose por las rejas.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Mi amado habló, y me dijo: Levántate, oh amiga mía, hermosa mía, y vente.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Porque he aquí ha pasado el invierno, hase mudado, la lluvia se fué;
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Hanse mostrado las flores en la tierra, el tiempo de la canción es venido, y en nuestro país se ha oído la voz de la tórtola;
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 La higuera ha echado sus higos, y las vides en cierne dieron olor: levántate, oh amiga mía, hermosa mía, y vente.
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 Paloma mía, que estás en los agujeros de la peña, en lo escondido de escarpados parajes, muéstrame tu rostro, hazme oir tu voz; porque dulce es la voz tuya, y hermoso tu aspecto.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Cazadnos las zorras, las zorras pequeñas, que echan á perder las viñas; pues que nuestras viñas están en cierne.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Mi amado es mío, y yo suya; él apacienta entre lirios.
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Hasta que apunte el día, y huyan las sombras, tórnate, amado mío; sé semejante al gamo, ó al cabrito de los ciervos, sobre los montes de Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
