Salmos 74
1 Masquil de Asaph. ¿POR qué, oh Dios, [nos] has desechado para siempre? ¿por qué ha humeado tu furor contra las ovejas de tu dehesa?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Acuérdate de tu congregación, que adquiriste de antiguo, [cuando] redimiste la vara de tu heredad; este monte de Sión, donde has habitado.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Levanta tus pies á los asolamientos eternos: á todo enemigo que ha hecho mal en el santuario.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Tus enemigos han bramado en medio de tus sinagogas: han puesto sus divisas por señas.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 [Cualquiera] se hacía famoso según que había levantado el hacha sobre los gruesos maderos.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 Y ahora con hachas y martillos han quebrado todas sus entalladuras.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Han puesto á fuego tus santuarios, han profanado el tabernáculo de tu nombre [echándolo] á tierra.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; han quemado todas las sinagogas de Dios en la tierra.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 No vemos ya nuestras señales: no hay más profeta; ni con nosotros hay quien sepa hasta cuándo.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 ¿Hasta cuándo, oh Dios, el angustiador [nos] afrentará? ¿ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu nombre?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 ¿Por qué retraes tu mano, y tu diestra? ¿[por qué] la escondes dentro de tu seno?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Empero Dios es mi rey ya de antiguo; el que obra saludes en medio de la tierra.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Tú hendiste la mar con tu fortaleza: quebrantaste cabezas de ballenas en las aguas.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Tú magullaste las cabezas del leviathán; dístelo por comida al pueblo de los desiertos.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Tú abriste fuente y río; tú secaste ríos impetuosos.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Tuyo es el día, tuya también es la noche: tú aparejaste la luna y el sol.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Tú estableciste todos los términos de la tierra: el verano y el invierno tú los formaste.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Acuérdate de esto: que el enemigo ha dicho afrentas á Jehová, y que el pueblo insensato ha blasfemado tu nombre.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 No entregues á las bestias el alma de tu tórtola: y no olvides para siempre la congregación de tus afligidos.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Mira al pacto: porque las tenebrosidades de la tierra llenas están de habitaciones de violencia.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 No vuelva avergonzado el abatido: el afligido y el menesteroso alabarán tu nombre.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Levántate, oh Dios, aboga tu causa: acuérdate de cómo el insensato te injuria cada día.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 No olvides las voces de tus enemigos: el alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
