Salmos 102

1 Oración del pobre, cuando estuviere angustiado, y delante de Jehová derramare su lamento. JEHOVÁ, oye mi oración, y venga mi clamor á ti.

Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.

2 No escondas de mí tu rostro: en el día de mi angustia inclina á mí tu oído; el día que [te] invocare, apresúrate á responderme.

Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3 Porque mis días se han consumido como humo; y mis huesos cual tizón están quemados.

Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.

4 Mi corazón fué herido, y secóse como la hierba; por lo cual me olvidé de comer mi pan.

Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.

5 Por la voz de mi gemido mis huesos se han pegado á mi carne.

Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.

6 Soy semejante al pelícano del desierto; soy como el buho de las soledades.

Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.

7 Velo, y soy como el pájaro solitario sobre el tejado.

Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.

8 Cada día me afrentan mis enemigos; los que se enfurecen contra mí, hanse contra mí conjurado.

Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.

9 Por lo que como la ceniza á manera de pan, y mi bebida mezclo con lloro,

Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,

10 A causa de tu enojo y de tu ira; pues me alzaste, y me has arrojado.

Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил

11 Mis días son como la sombra que se va; y heme secado como la hierba.

Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.

12 Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre, y tu memoria para generación y generación.

Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.

13 Tú levantándote, tendrás misericordia de Sión; porque el tiempo de tener misericordia de ella, porque el plazo es llegado.

Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.

14 Porque tus siervos aman sus piedras, y del polvo de ella tienen compasión.

Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.

15 Entonces temerán las gentes el nombre de Jehová, y todos los reyes de la tierra tu gloria;

И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.

16 Por cuanto Jehová habrá edificado á Sión, y en su gloria será visto;

Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,

17 Habrá mirado á la oración de los solitarios, y no habrá desechado el ruego de ellos.

Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.

18 Escribirse ha esto para la generación venidera: y el pueblo que se criará, alabará á JAH.

Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.

19 Porque miró de lo alto de su santuario; Jehová miró de los cielos á la tierra,

Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,

20 Para oir el gemido de los presos, para soltar á los sentenciados á muerte;

За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;

21 Porque cuenten en Sión el nombre de Jehová, y su alabanza en Jerusalem,

За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,

22 Cuando los pueblos se congregaren en uno, y los reinos, para servir á Jehová.

Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.

23 El afligió mi fuerza en el camino; acortó mis días.

Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.

24 Dije: Dios mío, no me cortes en el medio de mis días: por generación de generaciones son tus años.

Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;

25 Tú fundaste la tierra antiguamente, y los cielos son obra de tus manos.

Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.

26 Ellos perecerán, y tú permanecerás; y todos ellos como un vestido se envejecerán; como una ropa de vestir los mudarás, y serán mudados:

Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.

27 Mas tú eres el mismo, y tus años no se acabarán.

Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.

28 Los hijos de tus siervos habitarán, y su simiente será afirmada delante de ti.

Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.