Proverbios 17
1 MEJOR es un bocado seco, y en paz, que la casa de contienda llena de víctimas.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, y entre los hermanos partirá la herencia.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 El crisol para la plata, y la hornaza para el oro: mas Jehová prueba los corazones.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 El malo está atento al labio inicuo; [y] el mentiroso escucha á la lengua detractora.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 El que escarnece al pobre, afrenta á su Hacedor: y el que se alegra en la calamidad, no quedará sin castigo.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Corona de los viejos son los hijos de los hijos; y la honra de los hijos, sus padres.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 No conviene al necio la altilocuencia: ¡cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Piedra preciosa es el cohecho en ojos de sus dueños: á donde quiera que se vuelve, da prosperidad.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 El que cubre la prevaricación, busca amistad: mas el que reitera la palabra, aparta al amigo.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Aprovecha la reprensión en el entendido, más que si cien veces hiriese en el necio.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 El rebelde no busca sino mal; y mensajero cruel será contra él enviado.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Mejor es se encuentre un hombre con una osa á la cual han robado sus cachorros, que con un fatuo en su necedad.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 El que da mal por bien, no se apartará el mal de su casa.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 El que comienza la pendencia es [como] quien suelta las aguas: deja pues la porfía, antes que se enmarañe.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 El que justifica al impío, y el que condena al justo, ambos á dos son abominación á Jehová.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 ¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, no teniendo entendimiento?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 En todo tiempo ama el amigo; y el hermano para la angustia es nacido.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 El hombre falto de entendimiento toca la mano, fiando á otro delante de su amigo.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 La prevaricación ama el que ama pleito; y el que alza su portada, quebrantamiento busca.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 El perverso de corazón nunca hallará bien: y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 El que engendra al necio, para su tristeza [lo engendra]: y el padre del fatuo no se alegrará.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 El corazón alegre produce buena disposición: mas el espíritu triste seca los huesos.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 El impío toma dádiva del seno, para pervertir las sendas del derecho.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 En el rostro del entendido [aparece] la sabiduría: mas los ojos del necio [vagan] hasta el cabo de la tierra.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 El hijo necio es enojo á su padre, y amargura á la que lo engendró.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Ciertamente no es bueno condenar al justo, ni herir á los príncipes que hacen lo recto.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Detiene sus dichos el que tiene sabiduría: de prudente espíritu es el hombre entendido.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Aun el necio cuando calla, es contado por sabio: el que cierra sus labios es entendido.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
