Lamentaciones 5
1 ACUÉRDATE, oh Jehová, de lo que nos ha sucedido: ve y mira nuestro oprobio.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Nuestra heredad se ha vuelto á extraños, nuestras casas á forasteros.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Huérfanos somos sin padre, nuestras madres como viudas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Nuestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Persecución padecemos sobre nuestra cerviz: nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Al Egipcio y al Asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Siervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien de su mano nos librase.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante del cuchillo del desierto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Nuestra piel se ennegreció como un horno á causa del ardor del hambre.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Violaron á las mujeres en Sión, á las vírgenes en las ciudades de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 A los príncipes colgaron por su mano; no respetaron el rostro de los viejos.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Llevaron los mozos á moler, y los muchachos desfallecieron en la leña.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Los ancianos cesaron de la puerta, los mancebos de sus canciones.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Cesó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Cayó la corona de nuestra cabeza: ¡ay ahora de nosotros! porque pecamos.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Por esto fué entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestros ojos:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 Por el monte de Sión que está asolado; zorras andan en él.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Mas tú, Jehová, permanecerás para siempre: tu trono de generación en generación.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Vuélvenos, oh Jehová, á ti, y nos volveremos: renueva nuestros días como al principio.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Porque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
