Job 29

1 Y VOLVIÓ Job á tomar su propósito, y dijo:

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 ¡Quién me tornase como en los meses pasados, como en los días que Dios me guardaba,

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, á la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad;

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Como fué en los días de mi mocedad, cuando el secreto de Dios estaba en mi tienda;

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Cuando aun el Omnipotente estaba conmigo, y mis hijos alrededor de mí;

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Cuando lavaba yo mis caminos con manteca, y la piedra me derramaba ríos de aceite!

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Cuando salía á la puerta á juicio, y en la plaza hacía preparar mi asiento,

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Los mozos me veían, y se escondían; y los viejos se levantaban, y estaban en pie;

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Los príncipes detenían sus palabras, ponían la mano sobre su boca;

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 La voz de los principales se ocultaba, y su lengua se pegaba á su paladar:

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, y los ojos que me veían, me daban testimonio:

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Porque libraba al pobre que gritaba, y al huérfano que carecía de ayudador.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 La bendición del que se iba á perder venía sobre mí; y al corazón de la viuda daba alegría.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto; y mi toca era juicio.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Yo era ojos al ciego, y pies al cojo.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 A los menesterosos era padre; y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia:

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Y quebraba los colmillos del inicuo, y de sus dientes hacía soltar la presa.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Y decía yo: En mi nido moriré, y como arena multiplicaré días.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Mi raíz estaba abierta junto á las aguas, y en mis ramas permanecía el rocío.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Mi honra se renovaba en mí, y mi arco se corroboraba en mi mano.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Oíanme, y esperaban; y callaban á mi consejo.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Tras mi palabra no replicaban, y mi razón destilaba sobre ellos.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Y esperábanme como á la lluvia, y abrían su boca [como] á la lluvia tardía.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Si me reía con ellos, no lo creían: y no abatían la luz de mi rostro.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 Calificaba yo el camino de ellos, y sentábame en cabecera; y moraba como rey en el ejército, como el que consuela llorosos.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.