Salmos 90
1 Señor, tú nos has sido refugio en generación y generación.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Antes que naciesen los montes, y formases la tierra y el mundo, y desde el siglo, y hasta el siglo, tú eres Dios.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Vuelves al hombre hasta ser quebrantado; y dices: Convertíos, hijos del hombre.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Porque mil años delante de tus ojos, son como el día de ayer, que pasó, y como la vela de la noche.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Háceslos pasar como avenida de aguas: son como sueño: a la mañana pasará como la yerba;
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Que a la mañana florece, y crece: a la tarde es cortada, y se seca.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Porque con tu furor somos consumidos: y con tu ira somos conturbados.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Pusiste nuestras maldades delante de ti: nuestros yerros a la lumbre de tu rostro.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Porque todos nuestros días declinan a causa de tu ira: acabamos nuestros años, como la palabra.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Los días de nuestra edad son setenta años: y los de los más valientes, ochenta años: y su fortaleza es molestia, y trabajo: porque es cortado presto, y volamos.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 ¿Quién conoce la fortaleza de tu ira? que tu ira es como tu temor.
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Para contar nuestros días ház nos saber así: y traeremos al corazón sabiduría.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Vuélvete a nosotros o! Jehová: ¿hasta cuándo? y aplácate para con tus siervos.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Hártanos de mañana de tu misericordia: y cantaremos, y alegrarnos hemos todos nuestros días.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Alégranos como en los días que nos afligiste: como en los años que vimos mal.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Parezca en tus siervos tu obra; y tu gloria sobre sus hijos.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Y sea la hermosura de Jehová nuestro Dios sobre nosotros: y haz permanecer sobre nosotros la obra de nuestras manos: la obra de nuestras manos confirma.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
