Salmos 78
1 Escucha, pueblo mío, mi ley: inclinád vuestro oído a las palabras de mi boca.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Abriré en parábola mi boca: hablaré enigmas del tiempo antiguo:
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Los cuales hemos oído y entendido: que nuestros padres nos los contaron.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 No los encubriremos a sus hijos, contando a la generación postrera las alabanzas de Jehová: y su fortaleza, y sus maravillas, que hizo.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Que levantó testimonio en Jacob, y puso ley en Israel: la cual mandó a nuestros padres, que la notificasen a sus hijos:
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Para que sepa la generación postrera: y los hijos que nacerán, que se levantarán, cuenten a sus hijos:
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Y pondrán en Dios su confianza, y no se olvidarán de las obras de Dios: y guardarán sus mandamientos.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Y no serán como sus padres, generación contumaz, y rebelde: generación que no compuso su corazón, ni su espíritu fue fiel con Dios.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Los hijos de Efraím armados, flecheros, volvieron las espaldas el día de la batalla.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 No guardaron el concierto de Dios: ni quisieron andar en su ley,
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Antes se olvidaron de sus obras, y de sus maravillas que les había mostrado.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Delante de sus padres hizo maravillas en la tierra de Egipto, en el campo de Soan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Rompió la mar, e hízolos pasar: e hizo estar las aguas como en un montón.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 Y llevólos con nube de día, y toda la noche con lumbre de fuego.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Hendió las peñas en el desierto: y dióles a beber de abismos grandes.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Y sacó de la peña corrientes, e hizo descender aguas, como ríos.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Y tornaron aun a pecar contra él, enojando al Altísimo en la soledad.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Y tentaron a Dios en su corazón, pidiendo comida para su alma.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Y hablaron contra Dios, diciendo: ¿Podrá Dios poner nos mesa en el desierto?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 He aquí, ha herido la peña, y corrieron aguas, y arroyos salieron ondeando: ¿podrá también dar pan? ¿aparejará carne a su pueblo?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Por tanto oyó Jehová, y enojóse: y encendióse el fuego en Jacob, y el furor subió también en Israel.
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Porque no habían creído a Dios, ni habían confiado de su salud.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Y mandó a las nubes de arriba: y abrió las puertas de los cielos.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 E hizo llover sobre ellos maná para comer, y dióles trigo de los cielos.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Pan de nobles comió el hombre: envióles comida a hartura.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Movió al solano en el cielo; y trajo con su fortaleza al austro,
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 E hizo llover sobre ellos carne, como polvo: y aves de alas como arena de la mar.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 E hízo las caer en medio de su campo, al rededor de sus tiendas.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Y comieron, y hartáronse mucho: y cumplióles su deseo.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 No habían aun quitado de sí su deseo, aun su vianda estaba en su boca,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Cuando vino sobre ellos el furor de Dios, y mató en los gruesos de ellos, y derribó los escogidos de Israel.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Con todo esto pecaron aun; y no dieron crédito a sus maravillas.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Y consumió en muy poco sus días, y sus años apresuradamente.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Si los mataba, entonces le buscaban; y convertíanse, y buscaban a Dios de mañana.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Y acordábanse que Dios era su refugio: y el Dios Alto su redentor.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Y lisonjeábanle con su boca; y con su lengua le mentían:
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Mas sus corazones no eran rectos con él: ni estuvieron firmes en su concierto.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Mas él, misericordioso perdonaba la maldad, y no los destruyó: y abundó su misericordia para apartar su ira, y no despertó toda su ira.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Y acordóse que eran carne: espíritu que va y no vuelve.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 ¡Cuántas veces le ensañaron en el desierto, le enojaron en la soledad!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Y volvieron, y tentaron a Dios: y limitaron al Santo de Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 No se acordaron de su mano: del día que les redimió de angustia;
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 Que había puesto en Egipto sus señales: y sus maravillas en el campo de Soan:
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 Y había vuelto sus ríos en sangre: y sus corrientes porque no bebiesen:
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Había enviado en ellos una mezcla de moscas que los había comido: asimismo ranas que los destruyeron.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Y había dado al pulgón sus frutos: y sus trabajos a la langosta.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Había destruido sus viñas con granizo, y sus higuerales con piedra.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 Y entregó al pedrisco sus bestias, y sus ganados al fuego.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 Había enviado en ellos el furor de su saña: ira y enojo, y angustia, y ángeles malos.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Enderezó el camino a su furor: no detuvo la vida de ellos de la muerte, antes entregó su vida a la mortandad:
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 E hirió a todo primogénito en Egipto; las primicias de las fuerzas en las tiendas de Cam.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 E hizo partir, como hato de ovejas, su pueblo; y llevólos, como a un rebaño, por el desierto.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Y guiólos con seguridad, que no tuvieron miedo; y a sus enemigos cubrió la mar.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Metiólos en los términos de su tierra santa; en este monte, que ganó su mano derecha.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 Y echó las naciones de delante de ellos, e hízolas caer en cordel de heredad: e hizo habitar en sus moradas a las tribus de Israel.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Y tentaron, y enojaron al Dios Altísimo; y no guardaron sus testimonios.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Y volviéronse, y rebeláronse como sus padres; volviéronse como arco engañoso.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Y enojáronle con sus altos; y provocáronle a zelo con sus esculturas.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Oyó Dios, y enojóse; y aborreció en grande manera a Israel.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Por esta causa dejó el tabernáculo de Silo, la tienda en que habitó entre los hombres.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Y dio en cautividad su fortaleza; y su gloria en mano del enemigo.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Y entregó a su pueblo a la espada; y airóse contra su heredad.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 A sus mancebos tragó el fuego; y sus vírgenes no fueron loadas.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Sus sacerdotes cayeron a espada: y sus viudas no lamentaron.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Y despertóse el Señor, como un dormido: como un valiente, que da voces a causa del vino:
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 E hirió a sus enemigos detrás: dióles vergüenza perpetua.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Y aborreció la tienda de José; y no escogió a la tribu de Efraím:
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Mas escogió a la tribu de Judá: al monte de Sión, al cual amó.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Y edificó, como alturas, su santuario: como la tierra, lo acimentó para siempre.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Y eligió a David su siervo: y tomóle de las majadas de las ovejas.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Detrás de las paridas le trajo: para que apacentase a Jacob su pueblo, y a Israel su heredad.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Y apacentólos con enterez de su corazón: y con las industrias de sus manos los pastoreó.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
