Salmos 2

1 ¿Por qué se amotinan las gentes, y los pueblos piensan vanidad?

Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

2 Estarán los reyes de la tierra, y príncipes consultarán en uno contra Jehová, y contra su ungido, diciendo:

Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:

3 Rompamos sus coyundas: y echemos de nosotros sus cuerdas.

Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4 El que mora en los cielos se reirá: el Señor se burlará de ellos.

Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

5 Entonces hablará a ellos con su furor, y con su ira los conturbará.

Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:

6 Y yo te establecí mi rey sobre Sión, el monte de mi santidad.

Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

7 Yo recitaré el decreto. Jehová me dijo: Mi hijo eres tú: yo te engendré hoy.

Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

8 Demándame, y yo daré las gentes por tu heredad, y por tu posesión los cabos de la tierra.

Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

9 Quebrantarlos has con vara de hierro: como vaso de ollero los desmenuzarás.

Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

10 Y ahora reyes entendéd: admitid consejo jueces de la tierra.

Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.

11 Servíd a Jehová con temor: y alegráos con temblor.

Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

12 Besád al hijo, porque no se enoje, y perezcáis en el camino: cuando se encendiere un poco su furor, bienaventurados todos los que confían en él.

Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.