Proverbios 8

1 ¿No clama la sabiduría; y la inteligencia da su voz?

Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?

2 En los altos cabezos, junto al camino, a las encrucijadas de las veredas se para:

Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;

3 En el lugar de las puertas, a la entrada de la ciudad: a la entrada de las puertas da voces:

Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

4 O! hombres, a vosotros clamo; y mi voz es a los hijos de los hombres.

Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

5 Entendéd simples astucia; y vosotros insensatos, tomád entendimiento:

Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

6 Oíd, porque hablaré cosas excelentes, y abriré mis labios para cosas rectas.

Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.

7 Porque mi paladar hablará verdad; y mis labios abominan la impiedad.

Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

8 En justicia son todas las razones de mi boca: no hay en ellas cosa perversa, ni torcida.

Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

9 Todas ellas son rectas al que entiende; y rectas a los que han hallado sabiduría.

Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

10 Recibíd mi castigo, y no la plata; y ciencia, mas que el oro escogido.

Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

11 Porque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; y todas las cosas que se pueden desear, no se pueden comparar a ella.

Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

12 Yo, la sabiduría, moré con la astucia; y yo invento la ciencia de los consejos.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

13 El temor de Jehová es aborrecer el mal; la soberbia, y la arrogancia, y el mal camino, y la boca perversa aborrezco.

Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

14 Conmigo está el consejo, y el ser: yo soy la inteligencia; mía es la fortaleza.

У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.

15 Por mí reinan los reyes, y los príncipes determinan justicia.

Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

16 Por mí dominan los príncipes, y todos los gobernadores juzgan la tierra.

Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

17 Yo amo a los que me aman; y los que me buscan, me hallan.

Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

18 Las riquezas y la honra están conmigo, riqueza firme y justa.

Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

19 Mejor es mi fruto que el oro, y que el oro refinado; y mi renta, que la plata escogida.

Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

20 Por vereda de justicia guiaré, por medio de veredas de juicio.

Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

21 Para hacer heredar a mis amigos el ser, y que yo hincha sus tesoros.

За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

22 Jehová me poseyó en el principio de su camino, desde entonces, antes de sus obras.

Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

23 Eternalmente tuve el principado, desde el principio, antes de la tierra.

От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.

24 Antes de los abismos fui engendrada; antes que fuesen las fuentes de las muchas aguas:

Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

25 Antes que los montes fuesen fundados: antes de los collados, yo era engendrada.

Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,

26 No había aun hecho la tierra, ni las plazas, ni la cabeza de los polvos del mundo.

Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

27 Cuando componía los cielos, allí estaba yo; cuando señalaba por compás la sobrehaz del abismo:

Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.

28 Cuando afirmaba los cielos arriba: cuando afirmaba las fuentes del abismo:

Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

29 Cuando ponía a la mar su estatuto; y a las aguas, que no pasasen su mandamiento: cuando señalaba los fundamentos de la tierra:

Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

30 Con él estaba yo por ama, y fui en delicias todos los días, teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

31 Tengo solaz en la redondez de su tierra; y mis solaces son con los hijos de los hombres.

Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.

32 Ahora pues, hijos, oídme; y bienaventurados los que guardaren mis caminos.

Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

33 Obedecéd la instrucción, y sed sabios; y no la menospreciéis.

Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

34 Bienaventurado el hombre que me oye, trasnochando a mis puertas cada día: guardando los umbrales de mis entradas.

Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,

35 Porque el que me hallare, hallará la vida; y alcanzará la voluntad de Jehová.

Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

36 Mas el que peca contra mí, defrauda a su alma: todos los que me aborrecen, aman la muerte.

А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.