Proverbios 5
1 Hijo mío está atento a mi sabiduría, y a mi inteligencia inclina tu oído:
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Para que guardes mis consejos; y tus labios conserven la ciencia.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Porque los labios de la mujer extraña destilan panal de miel; y su paladar es más suave que el aceite:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Mas su fin es amargo como el ajenjo; agudo como espada de dos filos.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Si no pesares el camino de vida, sus caminos son instables: no los conocerás.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Ahora pues, hijos, oídme, y no os apartéis de las razones de mi boca.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Aleja de ella tu camino; y no te acerques a la puerta de su casa.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Porque no des a los extraños tu honor; y tus años a cruel.
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Porque no se harten los extraños de tu fuerza; y tus trabajos estén en casa del extraño:
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Y gimas en tus postrimerías, cuando se consumiere tu carne y tu cuerpo,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Y digas: ¿Cómo aborrecí el castigo; y mi corazón menospreció la reprensión,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Y no oí la voz de los que me castigaban; y a los que me enseñaban no incliné mi oído?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Poco se faltó para que no cayese en todo mal, en medio de la compañía y de la congregación.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bebe el agua de tu cisterna, y las corrientes de tu pozo.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Derrámense por de fuera tus fuentes: en las plazas los ríos de tus aguas.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Sean para ti solo, y no para los extraños contigo.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Será bendito tu manadero; y alégrate de la mujer de tu mocedad.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Cierva amada, y graciosa cabra; sus pechos te hartarán en todo tiempo; y de su amor andarás ciego de continuo.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 ¿Y por qué andarás ciego, hijo mío, con la ajena, y abrazarás el seno de la extraña?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Pues que los caminos del hombre están delante de los ojos de Jehová, y él pesa todas sus veredas.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Sus iniquidades prenderán al impío; y con las cuerdas de su pecado será detenido.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Él morirá sin castigo; y por la multitud de su locura errará.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
