Job 39
1 ¿Sabes tú el tiempo en qué paren las cabras monteses? ¿o miraste tú las ciervas, cuando están pariendo?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 ¿Contaste tú los meses de su preñez? ¿y sabes el tiempo cuando han de parir?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Como se encorvan, quebrantan sus hijos, pasan sus dolores:
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Como después sanan los hijos, crecen con el grano: salen, y nunca más vuelven a ellas.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 ¿Quién echó libre al asno montés? ¿y quién soltó sus ataduras?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 Al cual yo puse casa en la soledad, y sus moradas en la tierra salada.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Ríese de la multitud de la ciudad: no oye las voces del pechero.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Lo oculto de los montes es su pasto, y anda buscando todo lo que está verde.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 ¿Querrá el unicornio servirte a ti, ni quedar a tu pesebre?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 ¿Atarás tú al unicornio con su coyunda para el surco? ¿labrará los valles en pos de ti?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 ¿Confiarás tú en él, por ser grande su fortaleza, y fiarás de él tu labor?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 ¿Fiarás de él que te tornará tu simiente, y que allegará en tu era?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 ¿Hiciste tú las alas alegres del avestruz: los cañones y la pluma de la cigüeña?
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 La cual desampara en la tierra sus huevos, y sobre el polvo los calienta,
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Y olvídase de que los pisará algún pie, y que los quebrará alguna bestia del campo.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Endurécese para con sus hijos, como si no fuesen suyos, no temiendo de que su trabajo haya sido en vano:
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Porque Dios la hizo olvidar de sabiduría, y no le dio inteligencia.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 A su tiempo se levanta en alto, y se burla del caballo, y del que sube en él.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 ¿Diste tú al caballo la fortaleza? ¿vestiste tú su cerviz de relincho?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 ¿Espantarle has tú como a alguna langosta, en cuya nariz hay fuerza para espantar?
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Escarba la tierra, alégrase en su fuerza, sale al encuentro de las armas:
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Hace burla del espanto, y no teme; ni vuelve el rostro delante de la espada.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Contra él suena la aljaba, el hierro de la lanza, y de la pica;
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 Y él con ímpetu y furor escarba la tierra, y no estima el sonido de la bocina.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Entre las bocinas dice: ¡Ea! y desde lejos huele la batalla, el estruendo de los príncipes, y el clamor.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 ¿Vuela el gavilán por tu industria, y extiende sus alas hacia el mediodía?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 ¿Enaltécese el águila por tu mandamiento, y pone en alto su nido:
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 Habita, y está en la piedra en la cumbre del peñasco, y de la roca?
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Desde allí asecha la comida: sus ojos consideran muy lejos.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Y sus pollos tragan sangre; y adonde hubiere muertos, allí está.
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
