Job 3
1 Después de esto abrió Job su boca, y maldijo su día.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 Y exclamó Job, y dijo:
Иов, проговаряйки, рече:
3 Perezca el día en que yo fui nacido, y la noche que dijo: Concebido es varón.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Aquel día fuera tinieblas, y Dios no curara de él desde arriba, ni claridad resplandeciera sobre él.
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 Ensuciáranle tinieblas y sombra de muerte; reposara sobre él nublado, que le hiciera horrible como día caluroso.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 A aquella noche ocupara oscuridad, ni fuera contada entre los días del año, ni viniera en el número de los meses.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Oh si fuera aquella noche solitaria, que no viniera en ella canción;
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Maldijéranla los que maldicen al día, los que se aparejan para levantar su llanto.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Las estrellas de su alba fueran oscurecidas; esperara la luz, y no viniera; ni viera los párpados de la mañana.
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Porque no cerró las puertas del vientre donde yo estaba, ni escondió de mis ojos la miseria.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 ¿Por qué no morí yo desde la matriz, y fui traspasado en saliendo del vientre?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 ¿Por qué me previnieron las rodillas, y para qué los pechos que mamase?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 Porque ahora yaciera y reposara; durmiera, y entonces tuviera reposo,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 Con los reyes, y con los consejeros de la tierra, que edifican para sí los desiertos;
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 O con los príncipes que poseen el oro, que hinchen sus casas de plata.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 O ¿ por qué no fui escondido como abortivo, como los pequeñitos que nunca vieron luz?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 Allí los impíos dejaron el miedo, y allí descansaron los de cansadas fuerzas.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 Allí también reposaron los cautivos, no oyeron la voz del exactor.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 Allí está el chico y el grande: allí es el siervo libre de su señor.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 ¿Por qué dio luz al trabajado, y vida a los amargos de ánimo?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Que esperan la muerte, y no la hay: y la buscan más que tesoros.
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Que se alegran de grande alegría, y se gozan cuando hallan el sepulcro.
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Al hombre que no sabe por donde vaya, y que Dios le encerró.
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 Porque antes que mi pan, viene mi suspiro: y mis gemidos corren como aguas.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 Porque el temor que me espantaba, me ha venido, y háme acontecido lo que temía.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 Nunca tuve paz, nunca me sosegué, ni nunca me reposé; y vínome turbación.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
