Job 16
1 Y respondió Job, y dijo:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Muchas veces he oído cosas como estas: consoladores molestos sois todos vosotros.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 ¿Han de tener fin las palabras ventosas? ¿o qué te animará a responder?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 También yo hablaría como vosotros. Ojalá vuestra alma estuviera en lugar de la mía, que yo os tendría compañía en las palabras, y sobre vosotros movería mi cabeza.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Esforzaríaos con mi boca, y la consolación de mis labios detendría el dolor.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Mas si hablo, mi dolor no cesa; y si dejo de hablar, no se aparta de mí.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Empero ahora me ha fatigado: ha asolado toda mi compañía.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Háme arrugado: el testigo es mi magrez, que se levanta contra mí para testificar en mi rostro.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Su furor me arrebató, y me ha sido contrario: crujió sus dientes contra mí; contra mí aguzó sus ojos mi enemigo.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Abrieron contra mi su boca, hirieron mis mejillas con afrenta: contra mí se juntaron todos.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Háme entregado Dios al mentiroso, y en las manos de los impíos me hizo temblar.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Próspero estaba, y desmenuzóme; y arrebatóme por la cerviz, y despedazóme, y púsome a sí por hito.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Cercáronme sus flecheros, partió mis riñones, y no perdonó: mi hiel derramó por tierra.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Quebrantóme de quebrantamiento sobre quebrantamiento: corrió contra mí como un gigante.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Yo cosí saco sobre mi piel, y cargué mi cabeza de polvo.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mi rostro está enlodado con lloro, y mis párpados entenebrecidos;
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Sobre no haber iniquidad en mis manos, y haber sido limpia mi oración.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 ¡Oh tierra no cubras mi sangre, y no haya lugar a mi clamor!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Por cierto aun ahora en los cielos está mi testigo, y mi testigo en las alturas.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mis disputadores son mis amigos: mas mis ojos a Dios destilan.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 ¡ Ojalá pudiese disputar el hombre con Dios, como puede con su prójimo!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Mas los años contados vendrán: y yo andaré el camino por donde no volveré.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
