Job 15
1 Y respondió Elifaz Temanita, y dijo:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 ¿Si responderá el sabio sabiduría ventosa, y henchirá su vientre de viento solano?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 ¿Disputará con palabras inútiles, y con razones sin provecho?
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Tú también disipas el temor, y disminuyes la oración delante de Dios.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Porque tu boca declaró tu iniquidad, pues has escogido el lenguaje de los astutos.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Tu boca te condenará, y no yo; y tus labios testificarán contra ti.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 ¿Naciste tú primero que Adam? ¿y fuiste tú creado antes de los collados?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 ¿Oíste tú el secreto de Dios, que detienes en ti solo la sabiduría?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 ¿Qué sabes tú que no lo sabemos? ¿qué entiendes tú que no se halle en nosotros?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Entre nosotros también hay cano, también hay viejo, mayor en días que tu padre.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 ¿En tampoco tienes las consolaciones de Dios; y tienes alguna cosa oculta acerca de ti?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 ¿Por qué te toma tu corazón, y por qué guiñan tus ojos,
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Que respondas a Dios con tu espíritu, y saques tales palabras de tu boca?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 ¿Qué cosa es el hombre para que sea limpio, y que se justifique el nacido de mujer?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 He aquí, que en sus santos no confía, y ni los cielos son limpios delante de sus ojos:
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 ¿Cuánto más el hombre abominable y vil, que bebe como agua la iniquidad?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Escúchame: mostrarte he, y contarte he lo que he visto:
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Lo que los sabios nos contaron de sus padres; y no lo encubrieron:
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 A los cuales solos fue dada la tierra; y no pasó extraño por medio de ellos.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Todos los días del impío, él es atormentado de dolor, y el número de años es escondido al violento.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Estruendos espantosos tiene en sus oídos, en la paz le vendrá quien le asuele.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Él no creerá que ha de volver de las tinieblas, y siempre está mirando la espada.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Desasosegado viene a comer siempre, porque sabe que le está aparejado día de tinieblas.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Tribulación y angustia le asombrará, y se esforzará contra él, como un rey aparejado para la batalla.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Porque él extendió su mano contra Dios, y contra el Todopoderoso se esforzó.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 El le encontrará en la cerviz, en lo grueso de los hombros de sus escudos.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Porque cubrió su rostro con su gordura: e hizo arrugas sobre los ijares.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 Y habitó las ciudades asoladas, las casas inhabitadas, que estaban puestas en montones.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 No enriquecerá, ni será firme su potencia, ni extenderá por la tierra su hermosura.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 No se escapará de las tinieblas: la llama secará su renuevo, y con el aliento de su boca perecerá.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 No será afirmado: en vanidad yerra: por lo cual en vanidad será trocado.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Él será cortado antes de su tiempo, y sus renuevos no reverdecerán.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 El perderá su agraz, como la vid; y como la oliva derramará su flor.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Porque la compañía del hipócrita será asolada: y fuego consumirá las tiendas de cohecho.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Concibieron dolor, y parieron iniquidad: y las entrañas de ellos meditan engaño.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
