< Eclesiastés 7 >

1 Mejor es la buena fama que el buen ungüento; y el día de la muerte, que el día del nacer mismo.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Mejor es ir a la casa del luto que a la casa del convite; porque es el fin de todos los hombres; y el que vive, lo pondrá en su corazón.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Mejor es el enojo que la risa; porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 El corazón de los sabios, en la casa del luto: mas el corazón de los insensatos, en la casa del placer.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Mejor es oír la reprensión del sabio, que la canción de los insensatos.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 Porque la risa del insensato es como el estrépito de las espinas debajo de la olla; y también esto es vanidad.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Ciertamente el agravio hace enloquecer al sabio; y el presente corrompe el corazón.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Mejor es el fin del negocio, que su principio: mejor es el sufrido de espíritu, que el altivo de espíritu.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 No te apresures en tu espíritu a enojarte; porque la ira en el seno de los insensatos reposa.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Nunca digas: ¿Qué es la causa que los tiempos pasados fueron mejores que estos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Buena es la ciencia con herencia; y más a los que ven el sol:
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Porque en la sombra de la ciencia, y en la sombra del dinero reposa el hombre; mas la sabiduría excede, en que da vida a sus poseedores.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Mira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar el que él torció?
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 En el día del bien, está en el bien; y en el día del mal, vé. Dios también hizo esto delante de lo otro, porque el hombre no halle nada tras de él.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Todo lo ví en los días de mi vanidad. Justo hay, que perece por su justicia; e impío hay, que por su maldad alarga sus días.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 No seas justo mucho, ni seas demasiadamente sabio: ¿por qué te destruirás?
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 No hagas mal mucho, ni seas insensato: ¿por qué morirás antes de tu tiempo?
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Bueno es que tomes esto, y también de estotro no apartes tu mano; porque el que a Dios teme, saldrá con todo.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 La sabiduría esfuerza al sabio, más que diez poderosos príncipes, que sean en la ciudad.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Ciertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga bien, y nunca peque.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Tampoco apliques tu corazón a todas las palabras que se hablaren; porque alguna vez no oigas a tu siervo, que dice mal de ti.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 Porque tu corazón sabe, que tú también dijiste mal de otros muchas veces.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Todas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Hacerme he sabio: mas ella se alejó de mí.
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Lejos está lo que fue; y lo profundo profundo ¿quién lo hallará?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Yo he rodeado, y mi corazón, por saber, y examinar, e inquirir la sabiduría, y la razón; y por saber la maldad de la insensatez, y el desvarío del error,
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 Y yo he hallado más amarga que la muerte la mujer: la cual es redes, y lazos su corazón: sus manos, ligaduras. El bueno delante de Dios escapará de ella: mas el pecador será preso en ella.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Mira, esto he hallado, dice el Predicador, mirando las cosas una a una para hallar la razón:
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Lo cual mucho buscó mi alma, y no lo hallé: un hombre entre mil he hallado: mas mujer de todas estas nunca hallé.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Solamente, he aquí, esto hallé: que Dios hizo al hombre recto: mas ellos buscaron muchas cuentas.
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

< Eclesiastés 7 >