Salmos 77

1 Mi voz se levanta a ʼElohim y clamaré. Mi voz se levanta a ʼElohim, Y Él me oirá.

За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2 En el día de mi angustia busqué a ʼAdonay. A Él levanté mi mano de noche sin descanso. Mi alma rehusaba ser consolada.

В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.

3 Me acuerdo de ʼElohim y me conmuevo. Me lamento y mi espíritu desmaya. (Selah)

Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)

4 Mantienes mis párpados abiertos. Estoy turbado y no puedo hablar.

Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.

5 Consideré los días de antaño, Los años de tiempos pasados.

Размислих за древните дни, За годините на старите времена.

6 Recuerdo mi canto en la noche. Medito en mi corazón, Y mi espíritu escudriña:

Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:

7 ¿Desechará ʼAdonay para siempre, Y no volverá a ser favorable?

Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?

8 ¿Cesó por completo su misericordia? ¿Se extinguió para siempre su promesa?

Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?

9 ¿Olvidó ʼEL ser bondadoso? ¿En su ira retiró su compasión? (Selah)

Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)

10 Entonces dije: Es mi enfermedad: Que la mano derecha de ʼElyón cambió.

Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.

11 Me acordaré de las obras de YA, ¡Sí! Recordaré tus maravillas de antaño.

Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,

12 Meditaré en toda tu obra, Y hablaré sobre tus proezas.

И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.

13 ¡Oh ʼElohim, santo es tu camino! ¿Cuál ʼelohim es tan grande como nuestro ʼElohim?

Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?

14 Tú eres el ʼElohim que obra maravillas. Hiciste notorio entre los pueblos tu poder.

Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.

15 Con tu poder redimiste a tu pueblo, A los hijos de Jacob y de José. (Selah)

Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)

16 Te vieron las aguas, oh ʼElohim. Las aguas te vieron y se angustiaron. Los abismos también se estremecieron.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.

17 Espesas nubes derramaron agua. Los nubarrones tronaron. También tus flechas centellaron.

Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.

18 El ruido de tu trueno estaba en el remolino de viento. Los relámpagos iluminaron el mundo. Tembló y se estremeció la tierra.

Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.

19 Abriste tu camino en el mar Y tus senderos en las aguas caudalosas, Para que tus pisadas no fueran conocidas.

През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.

20 Como un rebaño guiaste a tu pueblo Por medio de Moisés y Aarón.

Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.