Salmos 49
1 Oigan esto, pueblos todos, Escuchen todos los habitantes del mundo,
За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 Tanto los humildes como los de alto nivel, Ricos y pobres juntamente.
И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Mi boca hablará sabiduría, Y la meditación de mi corazón entendimiento.
Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Inclinaré al proverbio mi oído. Declararé con el arpa mi dicho.
Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 ¿Por qué tengo que temer en días de adversidad Cuando me rodea la iniquidad de mis adversarios,
Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 Que confían en la abundancia de sus posesiones, Y se jactan de sus inmensas riquezas?
От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ninguno de ellos puede de algún modo redimir al hermano, Ni pagar su rescate a ʼElohim.
Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 Porque la redención de su vida es costosa, Y nunca será suficiente,
(Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Para que viva eternamente Y jamás pase a corrupción.
Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Porque ve que aun los sabios mueren Igual como perecen el ignorante y el necio, Y dejan a otros sus riquezas.
Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Su íntima aspiración es que sus casas sean eternas, Sus moradas, por todas las generaciones. A sus tierras dan sus nombres.
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Pero el hombre no permanecerá con honra. Es como las bestias que perecen.
Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Esta es la senda de los necios, Y de aquellos que tras ellos aprueban sus palabras. (Selah)
Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села)
14 Como un rebaño están destinados al Seol, La muerte los pastorea. Los rectos se enseñorearán de ellos por la mañana, Se consumirá su buen parecer, Y el Seol será su morada. (Sheol h7585)
Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. (Sheol h7585)
15 Pero ʼElohim redimirá mi alma del poder del Seol, Porque me llevará consigo. (Selah) (Sheol h7585)
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) (Sheol h7585)
16 No temas cuando alguno se enriquece, Cuando aumenta el esplendor de su casa.
Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Porque nada llevará al morir, Ni descenderá su esplendor tras él.
Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Aunque se congratule mientras vive, Aunque sea alabado porque prospera,
Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Se irá a la generación de sus antepasados Y nunca jamás verá la luz.
Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 El hombre que vive con honor, Pero no entiende [esto], Es como las bestias que perecen.
Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
