Proverbios 1
1 Los proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Para conocer sabiduría y disciplina, Para comprender las palabras de inteligencia,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 Para recibir disciplina y enseñanza, Justicia, derecho y equidad,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Para dar sagacidad al incauto, Y a los jóvenes conocimiento y discreción.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Oirá el sabio y aumentará el saber, Y el entendido obtendrá habilidades.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Entenderá el proverbio y el dicho profundo, Las palabras de los sabios y sus enigmas.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 El principio de la sabiduría es el temor a Yavé. Los insensatos desprecian la sabiduría y la disciplina.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Escucha, hijo mío, la enseñanza de tu padre, Y no abandones la instrucción de tu madre,
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Porque hermosa diadema será en tu cabeza Y collar en tu cuello.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Hijo mío, si los pervertidos te quieren seducir, No consientas.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Si dicen: Ven con nosotros a tender trampas mortales, Acechemos sin motivo al inocente.
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Hallaremos objetos valiosos. Llenaremos nuestras casas del botín.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Comparte tu suerte con nosotros, Y tengamos todos una sola bolsa.
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Hijo mío, no andes en el camino de ellos. Aparta tu pie de sus senderos,
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Porque sus pies corren hacia el mal Y se apresuran a derramar sangre.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 En vano se tiende la red Ante los ojos de las aves.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Pero ellos colocan trampas a su propia sangre, Y ante sus propias vidas tienden acechanza.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Tales son los senderos del que es dado a codicia, La cual quita la vida a los que la tienen.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 La Sabiduría clama en las calles Y da su voz en las plazas.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Proclama sobre los muros, Y en las entradas de las puertas pregona sus palabras:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Oh simples ¿hasta cuándo amarán la ingenuidad? ¿Hasta cuando los burladores amarán la burla, Los insensatos aborrecerán el saber?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 ¡Regresen ante mi reprensión, Y les manifestaré mi espíritu, Y les haré conocer mis palabras!
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Pero por cuanto llamé y rehusaron. Extendí mi mano, y no hubo quién escuchara.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Desecharon todo mi consejo, Y no quisieron mi reprensión.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Yo también me reiré cuando llegue su calamidad Y me burlaré cuando los alcance lo que temen.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Cuando lo que temen venga como destrucción, Su calamidad llegue como un remolino de viento Y vengan sobre ustedes tribulación y angustia.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Entonces me llamarán, y no responderé, Me buscarán, pero no me hallarán,
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Por cuanto aborrecieron el conocimiento Y no escogieron el temor a Yavé.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 No quisieron mi consejo Y menospreciaron toda reprensión mía.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Entonces comerán el fruto de su camino Y se saciarán de sus propios consejos.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 El descarrío de los simples los matará, Y la dejadez de los necios los destruirá.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Pero el que me escuche vivirá confiadamente Y estará tranquilo, sin temor al mal.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
