Proverbios 5
1 Hijo mío, atiende a mi sabiduría, E inclina tu oído a mi entendimiento,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Para que guardes discreción Y tus labios conserven conocimiento.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Porque los labios de la mujer inmoral destilan miel, Y su paladar es más suave que el aceite.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Pero su propósito es amargo como el ajenjo Y agudo como espada de dos filos.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 No considera el camino de la vida. Sus sendas son inestables, pero ella no lo sabe.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Ahora, pues, hijos, escúchenme. No se aparten de las palabras de mi boca:
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Aleja de ella tu camino. No te acerques a la puerta de su casa
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 No sea que des a otros tu vigor, Y tus años al cruel.
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 No sea que los extraños se llenen de tus fuerzas, Y tu esfuerzo se quede en casa ajena.
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Gemirás cuando te llegue el desenlace, Y se consuma la carne de tu cuerpo.
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Entonces dirás: ¡Cómo aborrecí la corrección, Y mi corazón menospreció la reprensión!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 ¡No hice caso a la voz de mis maestros, Ni presté oído a mis instructores!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Casi en la cima de todo mal estuve En medio de la asamblea y de la congregación.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bebe el agua de tu propia cisterna, Y el agua fresca de tu propio pozo.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 ¿Se derramarán afuera tus manantiales, Tus corrientes de aguas por las plazas?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 ¡Sean solamente tuyos, Y no de extraños contigo!
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Sea bendito tu manantial Y regocíjate con la esposa de tu juventud,
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Como hermosa venada o graciosa gacela, Sus pechos te satisfagan en todo tiempo, Y recréate siempre con su amor.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 ¿Por qué, hijo mío, estarás apasionado con mujer ajena, Y abrazarás el seno de una extraña?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Porque los caminos del hombre están ante los ojos de Yavé. Él observa todas sus sendas.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 En su propia iniquidad quedará atrapado el inicuo. Será atado con las cuerdas de su propio pecado.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Morirá por falta de corrección, Extraviado en la inmensidad de su locura.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
