Proverbios 17
1 Más vale un bocado seco y con tranquilidad, Que casa llena de sacrificios injustos con contienda.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 El esclavo prudente se impondrá al hijo que deshonra, Y con los hermanos compartirá la herencia.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 El crisol para la plata y la hornaza para el oro, Pero Yavé prueba los corazones.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 El malhechor hace caso al labio inicuo, Y el mentiroso escucha la boca detractora.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 El que se burla del pobre afrenta a su Hacedor, El que se alegra de la calamidad no quedará impune.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Corona de los ancianos son sus nietos, Honra de los hijos son sus padres.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 No conviene al necio el lenguaje excelente, ¡Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 El soborno le parece piedra mágica al que lo practica: A donde se dirija halla prosperidad.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 El que busca amistad encubre la falta, Pero el que la divulga aparta al amigo.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Una sola reprensión es más eficaz para el prudente Que 100 golpes al imprudente.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 El rebelde no busca sino el mal. Un mensajero cruel será enviado contra él.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Mejor es encontrarse con una osa despojada de sus crías, Que con un necio empeñado en su insensatez.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Al que paga cosas malas por cosas buenas, El mal no se aparta de su casa.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 El que comienza una contienda suelta las aguas. Desiste, pues, antes que estalle el pleito.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 El que justifica al impío y el que condena al justo, Ambos igualmente son repugnancia a Yavé.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 ¿Para qué sirve el dinero en mano del necio? ¿Para adquirir sabiduría sin entendimiento?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 En todo tiempo ama el amigo, Y el hermano nace para [el tiempo] de angustia.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 El hombre carente de entendimiento da pronto la mano, Y sale fiador de su vecino.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 El que ama la transgresión ama la disputa, Y el que abre mucho la puerta busca su ruina.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 El corazón engañoso no halla el bien, Y el de boca perversa cae en el mal.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 El que engendra a un insensato le resulta para su tristeza, Y el padre de un necio no tiene alegría.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 El corazón alegre es una buena medicina, Pero un espíritu quebrantado seca los huesos.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 El perverso toma soborno de su seno Para pervertir el curso de la justicia.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 En el rostro del entendido se refleja la sabiduría, Pero los ojos del necio vagan hasta el extremo de la tierra.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 El hijo necio es pesadumbre de su padre, Y amargura de la que lo dio a luz.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni golpear a nobles que hacen lo recto.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 El que refrena sus palabras tiene entendimiento, Y el de espíritu sereno es hombre prudente.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Aun el necio cuando calla es tenido por sabio, El que cierra sus labios es entendido.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
