Proverbios 14
1 La mujer sabia edifica su casa, La necia con sus manos la derriba.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 El que anda en su rectitud teme a Yavé, Pero el de caminos torcidos lo desprecia.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 En la boca del necio hay una vara para su espalda, Pero los sabios son protegidos por sus labios.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Donde no hay bueyes el establo está limpio, Pero mucho rendimiento hay por la fuerza del buey.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 El testigo veraz no miente, Pero el testigo falso respira mentiras.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 El burlador busca la sabiduría y no la halla, Pero el conocimiento es fácil para el que tiene entendimiento.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Apártate de la presencia del necio, Porque en él no hallarás palabras de conocimiento.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Entender el camino es sabiduría del sagaz, Pero la necedad de los necios es engaño.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Se burla el necio del pecado, Pero entre los rectos hay buena voluntad.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 El corazón conoce su propia amargura, Y en su alegría no participa el extraño.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 La casa de los perversos será asolada, Pero la morada de los rectos florecerá.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Hay camino que al hombre parece derecho, Pero su fin es camino de muerte.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Aun entre risas llora el corazón, Y el final de la alegría es tristeza.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 El insensato se hartará de sus propios caminos, Pero el hombre bueno estará satisfecho con el suyo.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 El ingenuo cree cualquier cosa, Pero el prudente considera sus pasos.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 El sabio teme y se aparta del mal, Pero el necio se lanza confiado.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 El que fácilmente se aíra hará locuras, Y el hombre perverso será aborrecido.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Los ingenuos heredan insensatez, Pero el prudente se corona de conocimiento.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Los perversos se inclinarán ante los buenos, Y los perversos ante las puertas del justo.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 El pobre es odiado aun por su vecino, Pero muchos son los que aman al rico.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 El que menosprecia a su prójimo peca, Pero el que se compadece de los pobres es inmensamente feliz.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 ¿No yerran los que piensan mal? Pero misericordia y verdad son para los que piensan el bien.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 En toda labor hay fruto, Pero la palabra solo de labios lleva a la indigencia.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Corona de los sabios es su riqueza, Pero la insensatez de los necios es locura.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Un testigo veraz salva vidas, Pero el engañador habla mentiras.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 En el temor a Yavé hay fuerte confianza Que servirá de refugio a los hijos.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 El temor a Yavé es manantial de vida, Que aparta de las trampas de la muerte.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 En la multitud de pueblo está la gloria del rey, Y en la falta de pueblo la flaqueza del gobernante.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 El que tarda en airarse tiene gran entendimiento, Pero el impulsivo exalta la necedad.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Un corazón tranquilo es vida para el cuerpo, Pero la envidia es carcoma en los huesos.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 El que oprime al pobre afrenta a su Hacedor, Pero lo honra el que favorece al necesitado.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Por su propia maldad será derribado el perverso, Pero el justo tiene refugio en su muerte.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 En el corazón del que tiene entendimiento reposa la sabiduría, Aun en medio de necios se da a conocer.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 La justicia enaltece a una nación, Pero el pecado es afrenta para los pueblos.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 La benevolencia del rey es para el esclavo prudente, Pero su enojo contra el que lo avergüenza.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
