Marcos 11
1 Cuando llegaron cerca de Jerusalén por Betfagé y Betania, frente a la Montaña de Los Olivos, envió a dos de sus discípulos
И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
2 y les dijo: Vayan a la aldea de en frente, y al entrar, hallarán un pollino atado en el cual nadie ha montado. Desátenlo y tráiganlo.
Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 Si alguien les pregunta: ¿Por qué hacen esto? Digan: El Señor lo necesita, y enseguida lo devolverá.
И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
4 Fueron y hallaron un pollino en la calle atado a una puerta, y lo desataron.
И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
5 Pero algunos de los que estaban allí les preguntaron: ¿Porqué desatan el pollino?
И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
6 Ellos contestaron lo que Jesús dijo, y los dejaron.
А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
7 Llevaron el pollino a Jesús, sobre el cual echaron sus ropas, y Él montó.
И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
8 Muchos también extendieron sus ropas por el camino, y otros, ramas que cortaron de los campos.
И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
9 Los que iban adelante y los que [lo] seguían aclamaban: ¡Hosanna! ¡Bendito el que viene en Nombre del Señor!
И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!
10 ¡Bendito el reino de nuestro antepasado David que viene! ¡Hosanna en las alturas!
Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините!
11 [Jesús] entró al Santuario en Jerusalén y echó una mirada a su alrededor. Como la hora era avanzada, salió a Betania con los 12.
И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 Al día siguiente, cuando salieron de Betania, [Jesús] tuvo hambre.
А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 Al ver de lejos una higuera que tenía hojas, se acercó a ver si hallaba algún fruto, pero solo halló hojas porque no era tiempo de higos.
И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
14 Entonces Jesús dijo [a la higuera]: ¡De ahora en adelante para siempre, nadie coma fruto de ti! Y sus discípulos escuchaban. (aiōn g165)
И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. (aiōn g165)
15 Volvieron a Jerusalén. Entró en el Santuario y echó a los que vendían y compraban allí. Volcó las mesas de los cambistas y los asientos de los que vendían palomas.
И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
16 No permitía que llevaran objetos a través del Templo.
И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
17 Les enseñaba: ¿No está escrito: Mi Casa será llamada Casa de conversación con Dios para todas las naciones? Pero ustedes la convirtieron en una cueva de ladrones.
И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".
18 Los sumos sacerdotes y los escribas oyeron a Jesús, y buscaban la manera de matarlo, pero tenían miedo porque la multitud estaba maravillada de su enseñanza.
И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 Al atardecer salieron de la ciudad.
А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.
20 Cuando pasaron por la mañana, vieron que la higuera se secó desde [las] raíces.
И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.
21 Pedro recordó y le dijo: Maestro, mira, la higuera que maldijiste se secó.
И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
22 Jesús respondió: Tengan fe en Dios.
А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 En verdad les digo: Cualquiera que diga a esta montaña: Quítate de ahí y pásate al mar, y no dude en su corazón, sino crea que lo que habla sucede, se le hará.
Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
24 Por tanto les digo: Hablen con Dios todas las cosas y pidan. Crean que [las] recibieron, y se les harán.
Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 Cuando perseveren en la conversación con Dios, si tienen algo contra alguien, perdonen, para que también su Padre celestial les perdone sus transgresiones.
И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
27 Volvieron a Jerusalén. Cuando [Jesús] caminaba en el Santuario se le acercaron los principales sacerdotes, los escribas y los ancianos.
И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
28 Le preguntaron: ¿Con cuál autoridad haces estas cosas? ¿Quién te dio la autoridad para hacerlas?
С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
29 Entonces Jesús les respondió: Les pregunto un asunto. Respóndanme y también les diré con cuál autoridad hago estas cosas:
Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 El bautismo de Juan, ¿era del cielo o de los hombres? Contéstenme.
Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.
31 Consultaban entre ellos: Si decimos del cielo, [Él] dirá: ¿Por qué no le creyeron?
И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
32 Pero, ¿si decimos: De hombres...? Temían a la multitud, porque todos creían que Juan era realmente un profeta.
Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
33 Respondieron: No sabemos. Y Jesús les dijo: Tampoco Yo les digo con cuál autoridad hago estas cosas.
И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
