Job 7
1 ¿No es el destino del hombre en la tierra una lucha? ¿No son sus días como los de un jornalero,
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Como el esclavo que anhela la sombra o como un jornalero que espera su pago?
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 Así yo heredé meses sin provecho y me fueron asignadas noches de aflicción.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Cuando estoy acostado digo: ¿Cuándo me levantaré? Y la noche se alarga, y me lleno de inquietudes hasta el alba.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Mi carne está cubierta de gusanos y de costras de polvo. Mi piel se agrieta y supura.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Mis días se me van más veloces que la lanzadera y se me acaban sin esperanza.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Acuérdate que mi vida es un soplo. Mis ojos no volverán a ver el bien.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 El ojo del que me ve ya no me verán. Tus ojos se fijarán en mí, pero no existiré.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 No regresa a su vivienda y ya no lo reconoce su lugar.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Por tanto, no refrenaré mi boca. Hablaré en la angustia de mi espíritu. Me quejaré en la amargura de mi alma.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 ¿Soy yo el mar o el monstruo marino para que asignes guardia sobre mí?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Si digo: Me consolará mi lecho, mi cama aliviará mi queja,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 entonces me aterras con sueños y me turbas con visiones.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 De manera que mi alma prefiere la asfixia, la muerte más bien que mis huesos.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Repugno la vida. No voy a vivir para siempre. Déjame, mis días son vanidad.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 ¿Qué es el hombre para que lo engrandezcas, para que te preocupes por él,
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 para que lo examines cada mañana y lo pruebes en todo momento?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 ¿Hasta cuándo no apartarás tu mirada de mí, ni me soltarás para que trague saliva?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Si pequé, ¿cuál [daño] te hago a Ti, oh Guardián de los hombres? ¿Por qué me pones como blanco tuyo hasta convertirme en una carga para mí mismo?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 ¿Por qué no quitas mi rebelión y perdonas mi iniquidad? Porque ahora me acostaré en el polvo. Tú me buscarás, pero no estaré.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
