< Job 6 >

1 Entonces Job respondió:
А Иов в отговор рече:
2 ¡Oh, si se pesara mi angustia, y se pusiera igualmente en balanza juntamente con mi ruina!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 ¡Pesarían ahora más que la arena del mar! Por eso mis palabras fueron precipitadas,
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 porque en mí están clavadas las flechas de ʼEL-Shadday. Mi espíritu sorbe su veneno, y terrores de ʼElohim me combaten.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 ¿Rebuzca el asno montés junto a la hierba? ¿Muge el buey junto a su pasto?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 ¿Se comerá lo insípido sin sal? ¿Hay sabor en la clara del huevo?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Las cosas que mi alma rehusaba tocar son ahora mi alimento nauseabundo.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 ¡Quién me diera obtener mi petición, y que ʼElohim me otorgue lo que tanto anhelo!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 ¡Que ʼElohim se digne aplastarme, que suelte su mano y acabe conmigo!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Eso sería mi consuelo, y aun en medio de mi dolor que no da tregua, saltaría de gozo, porque no negué las Palabras del Santo.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 ¿Cuál es mi fuerza para seguir esperando? ¿Cuál es mi propósito para que tenga aún paciencia?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 ¿Es mi fortaleza como la de las piedras, o mi cuerpo es de bronce?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 ¿Puedo sostenerme sobre nada? ¿No fue todo auxilio alejado de mí?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Para el hombre desconsolado debe haber bondad de su amigo, a fin de que no abandone el temor a ʼEL-Shadday.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mis hermanos me traicionaron como un torrente. Pasan como corrientes impetuosas
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 que van turbias a causa del deshielo, y la nieve que se deshace en ellas.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 En el tiempo del calor se desvanecen. Al calentarse desaparecen, se extinguen de su lugar.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Se apartan de la senda de su rumbo, van menguando y se pierden.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Las caravanas de Temán fijan su mirada en ellas, los viajeros de Sabá tienen su esperanza en ellas,
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 pero son avergonzados en su esperanza, pues llegan hasta ellas y quedan defraudados.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 En verdad ustedes son ahora como ellos. Ven un terror y temen.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 ¿Yo les dije: Tráiganme algo? ¿O: Paguen de su hacienda por mí?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 ¿O: Líbrenme de la mano del enemigo? ¿O: Rescátenme del poder del opresor?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Instrúyeme y me callaré. Hazme entender en qué erré.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 ¡Cuán dolorosas son las palabras honestas! ¿Pero qué prueba su reprensión?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 ¿Piensan ustedes censurar palabras y los dichos de un desesperado que son como el viento?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Ustedes aun echan suertes sobre los huérfanos y regatean con su amigo.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Ahora pues, dígnense mirarme y opinen si miento delante de ustedes.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Les ruego que desistan. Que no haya iniquidad. Sí, que mi justicia aún permanezca.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 ¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿Mi paladar no distingue lo destructivo?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

< Job 6 >