< Job 30 >

1 Pero ahora, se burlan de mí los que son más jóvenes que yo, a cuyos antepasados yo rehusé dejar con los perros de mi rebaño,
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 pues ¿para qué me servía la fuerza de sus manos, si su edad madura y su vigor perecieron?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Están anémicos a causa de la miseria y el hambre. Roen la tierra reseca y huyen a la desolación, al lugar tenebroso y despoblado.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Arrancan malvas entre los matorrales y se alimentan con raíces de enebro.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 Están expulsados de la comunidad. Contra ellos gritan como a ladrones.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Viven en barrancos espantosos, en cuevas de la tierra y en las peñas.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 Aúllan entre los matorrales y se apiñan bajo las ortigas.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Generación de necios, generación sin nombre, echados a latigazos de esta tierra.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 ¡Y ahora soy su motivo de mofa y les sirvo de refrán!
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Me repugnan y se alejan de mí. De mi presencia no refrenan su saliva.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Porque Él aflojó la cuerda de mi arco y me afligió, ellos se quitaron el freno frente a mí.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 A mi derecha se levanta el populacho, enredan mis pies, me preparan caminos destructivos,
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 desbaratan mi senda, se aprovechan de mi calamidad y nadie los restringe.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Vienen como abridores de amplia brecha [en el muro] y en medio de la ruinosa tormenta se abalanzan contra mi calamidad.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Los terrores me asaltan de repente, combatieron mi honor como el viento y mi prosperidad desapareció como nube.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Ahora mi alma se me derrama. Los días de aflicción se apoderaron de mí.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 La noche me taladra los huesos y los dolores que me corroen no descansan.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Una fuerza poderosa desfiguró mi ropa y me aprieta como el cuello de mi abrigo.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Me derribó en el lodo. Quedé como el polvo y la ceniza.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Clamo a Ti, y no me respondes. Me presento, y Tú no me atiendes.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Te volviste cruel conmigo y me persigues con la fuerza de tu mano.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Me levantas, me haces cabalgar sobre el viento y me deshaces en la tormenta.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Porque yo sé que me conduces a la muerte, a la casa de reunión para todos los vivientes.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 ¿Sin embargo no extiendes tu mano al que está sobre una pila de ruinas o en su desastre, y por tanto pide socorro?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 ¿No lloré por el afligido? ¿No tuvo compasión mi alma del menesteroso?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Pero cuando esperaba el bien, me vino el mal. Cuando esperaba luz, me vino oscuridad.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mis órganos internos se agitan y no reposan. Me confrontan días de aflicción.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Ando ennegrecido, y no por el sol. Me levanto en la congregación y pido ayuda.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Soy hermano de chacales y compañero de avestruces.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Mi piel ennegrecida se me cae, y mis huesos arden de calor.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Por tanto, mi arpa se convirtió en lamento, y mi flauta es la voz de los que lloran.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

< Job 30 >