Job 19
1 Entonces Job respondió:
Тогава Иов в отговор рече:
2 ¿Hasta cuándo afligen mi alma y me muelen con palabras?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Ya me insultaron diez veces. ¿No se avergüenzan de ultrajarme?
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Si en verdad yo erré, mi error recae sobre mí.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Pero si ustedes se engrandecen contra mí, y alegan mi oprobio contra mí,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 sepan que ʼElohim me trastornó y me envolvió en su red.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ciertamente grito: ¡Violencia! Y no se me escucha. Doy voces, y no hay justicia.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Él bloqueó mi camino para que no pase. Puso oscuridad sobre mi senda.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Me despojó de mi honor y quitó la corona de mi cabeza.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Me destroza por todos lados y perezco. Arrancó mi esperanza como un árbol.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Su ira se encendió contra mí. Me considera su enemigo.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Llegaron sus tropas unidas, se atrincheran contra mí y acamparon alrededor de mi vivienda.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Alejó a mis hermanos de mí. Mis conocidos, como extraños, se apartaron de mí.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Me fallaron mis parientes, me olvidan mis amigos.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Los que viven en mi casa y mis esclavas me miran como extraño. Soy forastero ante ellos.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Llamo a mi esclavo, y no responde. Con mi propia boca tengo que rogarle.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Mi aliento fue repulsivo a mi esposa y odioso ante mis propios hermanos.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Hasta los niños me desprecian, y al levantarme hablan contra mí.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Todos mis amigos íntimos me aborrecen. Los que yo amaba se volvieron contra mí.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Mi piel y mi carne se pegan a mis huesos, y quedé solo con la piel de mis dientes.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Ustedes, amigos míos, tengan compasión de mí. Porque me golpeó la mano de ʼElohim.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 ¿Por qué me persiguen como ʼElohim, y no se sacian de escarnecerme?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 ¡Ojalá mis palabras fueran escritas! ¡Ojalá fueran escritas en un rollo!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 ¡Que fueran talladas con cincel de hierro y plomo para siempre en la roca!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Yo sé que mi Redentor vive, y al fin se levantará sobre el polvo,
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Después de deshecha mi piel, en mi carne veré a ʼElohim,
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 a Quien veré por mí mismo. Mis ojos lo verán, y no los de otro. Mi corazón desfallece dentro de mí.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Porque si la raíz de mi situación está en mí mismo, entonces, ¿por qué dicen ustedes: Persigámoslo?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 ¡Teman ustedes ante la espada! Porque llenos de ira están los castigos de la espada, para que sepan que hay un juicio.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
