< Job 17 >
1 Mi alma se agota, mis días se extinguen. El sepulcro está preparado para mí.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 No hay conmigo sino burladores, y mis ojos se fijan en su provocación.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Te ruego, deposita una fianza ante Ti mismo. ¿Quién quiere ser mi garante?
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Porque cerraste su corazón al entendimiento. Por tanto, no los exaltarás.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Al que traiciona a sus amigos por recompensa, les desfallecerán los ojos a sus hijos.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Pero Él me convirtió en un refrán de la gente. Soy uno a quien los hombres escupen.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Mis ojos se oscurecieron por la angustia, y todos mis miembros son como una sombra.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Los rectos se asombran de esto, y el inocente se levanta contra el impío.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Sin embargo, el justo se aferra a su camino, y el limpio de manos aumentará sus fuerzas.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Pero ahora, vuelvan todos ustedes y vengan acá. Pero entre ustedes no hallaré algún sabio.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Mis días pasaron. Mis planes se deshicieron, aun los anhelos de mi corazón
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 que solían cambiar la noche en día. La luz está después de la oscuridad.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
13 Si espero, yo sé que el Seol es mi habitación. En la tenebrosidad tengo extendida mi cama. (Sheol )
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol )
14 A la descomposición digo: ¡Padre mío! Y al gusano: ¡Madre mía, hermana mía!
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 ¿Dónde está entonces mi esperanza? ¿Quién verá mi bien?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
16 Descenderá conmigo al Seol y juntos bajaremos al polvo. (Sheol )
При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта. (Sheol )