Job 16
1 Entonces Job respondió:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Oí muchas cosas como éstas. Consoladores molestos son todos ustedes.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 ¿Habrá fin para las palabras vanas? ¿Qué te incita a responder?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Yo también podría hablar como ustedes. Si su alma estuviera en lugar de la mía, podría hilvanar vocablos contra ustedes y menear la cabeza contra ustedes.
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Pero los alentaría con mis palabras, y la consolación de mis labios calmaría su dolor.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Si hablo, no cesa mi dolor. Si me abstengo, ¿se aleja de mí?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Ahora me agotó. Desoló a toda mi compañía.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Colocaste una mano firme contra mí y me llenaste de arrugas, lo cual es un testigo contra mí. Mi flacura es una evidencia adicional que testifica en mi cara.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Mi adversario lanzó su mirada contra mí. Me odió, me persiguió, su furor me destrozó, contra mí cruje sus dientes, fija sus ojos contra mí,
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 abren sus bocas contra mí, hieren mis mejillas con afrenta, se unieron contra mí.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 ʼElohim me entregó a los perversos y me empujó hacia las manos de los impíos.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Yo estaba tranquilo, pero Él me quebrantó. Me agarró por el cuello, me destrozó y me colocó como blanco de sus flechas.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Sus arqueros me rodearon, atraviesan mis riñones y no perdonan. Derraman mi hiel a tierra,
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 abren brecha tras brecha en mí y arremeten contra mí como un guerrero.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Cosí tela áspera sobre mi piel y coloqué mi cabeza en el polvo.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Mi cara está enrojecida de tanto llorar. Sobre mis párpados se afirma la sombra de la muerte,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 aunque no hubo violencia en mis manos, y fue pura mi oración.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 ¡Oh tierra, no encubras mi sangre, ni haya lugar de reposo para mi clamor!
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ciertamente ahora mi testigo está en el cielo, en las alturas, el que atestigua a mi favor.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Mis amigos son mis burladores. Mis ojos lloran ante ʼElohim.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 ¡Ojalá pudiera disputar el hombre ante ʼElohim, como un hombre con su prójimo!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Porque cuando pasen algunos años, me iré por el camino que no tiene regreso.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
