Job 11
1 Entonces Sofar naamatita respondió:
Тогава нааматецът Софар, в отговор рече:
2 ¿No habrá respuesta a la abundancia de palabras? ¿Será justificado el que habla mucho?
Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?
3 ¿Harán callar a los hombres tus jactancias? ¿Harás escarnio sin que alguno te avergüence?
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?
4 Pues dijiste: Mi enseñanza es pura, y soy inocente delante de Ti.
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.
5 Pero, quién diera que ʼElohim hable y abra su boca hacia ti.
Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.
6 Te declare secretos de sabiduría, porque Él es de múltiple entendimiento. Así entenderías que ʼElohim, en tu favor, te castiga menos de lo que merece tu iniquidad.
И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.
7 ¿Descubrirás tú las profundidades de ʼElohim? ¿Puedes hallar los límites de ʼEL-Shadday?
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8 Es más alto que los cielos, ¿qué puedes tú hacer? Es más profundo que el Seol, ¿qué puedes tú saber? (Sheol h7585)
Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? (Sheol h7585)
9 Su dimensión es más extensa que la tierra y más ancha que el mar.
Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.
10 Si Él pasa y aprisiona, o convoca una asamblea, ¿quién lo puede restringir?
Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?
11 Porque Él conoce a los hombres vanos. Ve también su perversidad, ¿y no la considerará?
Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12 El hombre vano será entendido cuando un pollino de asno montés nazca hombre.
Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.
13 Si tú dispones tu corazón y extiendes a Él tus manos,
Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,
14 si hay iniquidad en tus manos, la alejas de ti y no permites que la perversidad more en tus tiendas,
Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15 entonces levantarías tu semblante libre de mancha, estarías firme y nada temerías,
Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;
16 olvidarías tu aflicción y la recordarías como aguas que pasaron.
Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17 Tu existencia sería más resplandeciente que el mediodía. Aunque haya oscuridad, sería como la alborada.
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18 Estarías confiado, porque habría esperanza. Mirarías alrededor y descansarías seguro,
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.
19 reposarías, sin que alguno te espante. Y muchos implorarían tu favor.
Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20 Pero los ojos de los perversos fallarán, y no habrá escape para ellos. Su esperanza será el último suspiro.
А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.
