Job 10
1 ¡Mi alma está hastiada de mi vida! Daré rienda suelta a mi queja. Hablaré con la amargura de mi alma.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Diré a ʼElohim: ¡No me condenes! Hazme saber por qué contiendes conmigo.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 ¿En verdad, es justo para Ti oprimir, desechar la obra de tus manos y favorecer el designio de los perversos?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 ¿Tienes ojos humanos y miras como mira el hombre?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 ¿Son tus días como los días del hombre o tus años como los años del hombre,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 para que indagues mi iniquidad e investigues mi pecado?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Tú sabes que no soy culpable, y que no hay quien libre de tu mano.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Tus manos me hicieron y me formaron. ¿Y ahora me destruyes?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Recuerda, te ruego, que del barro me moldeaste. ¿Y al polvo me harás volver?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 ¿No me vertiste como leche y me cuajaste como queso?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Me cubriste de piel y de carne, con huesos y tendones me tejiste.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Me otorgaste vida y misericordia, y tu cuidado preservó mi espíritu.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Tenías estas cosas ocultas en tu corazón. Yo sé que esto estaba contigo.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si peco, Tú me observas, y no me tendrás como limpio de mi culpa.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Si soy malo, ¡ay de mí! Y si soy justo, no levantaré mi cabeza. Estoy hastiado de la afrenta y de ver mi aflicción.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Si mi cabeza se levanta, me cazas como a león y vuelves a mostrar tus proezas en mí.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Renuevas tus testigos contra mí y aumentas contra mí tu furor como tropas de relevo.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 ¿Por qué entonces me sacaste de la matriz? ¡Hubiera yo expirado sin que ningún ojo me viera!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Sería como si nunca hubiera existido, llevado del vientre a la tumba.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 ¿No son pocos mis días? Cesa pues, y déjame, para que me consuele un poco
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 antes que me vaya a la región tenebrosa de la muerte para no volver,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 tierra de oscuridad, lóbrega, lugar de sombra de muerte, sin orden, donde la luz es como densa oscuridad.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
