Hebreos 6
1 Por tanto dejemos las enseñanzas elementales de la doctrina de Cristo y avancemos hacia la perfección. No echemos otra vez [el] fundamento del arrepentimiento de obras muertas, de [la ]fe en Dios,
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
2 de [la ]doctrina de bautismos, de [la ]imposición de manos, de [la ]resurrección de los muertos y del juicio eterno. (aiōnios g166)
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (aiōnios g166)
3 Esto haremos, si Dios permite.
И това ще строим, ако Бог позволи.
4 Porque es imposible que los que una vez fueron iluminados, probaron el don celestial, participaron del Espíritu Santo,
Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, (aiōn g165)
6 y apostataron, sean otra vez restaurados para cambio de mente, pues así crucifican al Hijo de Dios para ellos mismos y lo exponen a afrenta pública.
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Porque la tierra que bebe la lluvia que cae a menudo sobre ella y produce buena cosecha a los que la cultivan, recibe [la] bendición de Dios.
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 Pero la [tierra] que produce espinas y tallos rastreros es inútil y está cerca de una maldición. Su fin es ser quemada.
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
9 Pero en cuanto a ustedes, amados, aunque hablamos de esta manera, estamos convencidos de cosas mejores que conducen a [la] salvación.
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
10 Porque Dios no es injusto para olvidar su obra y el trabajo de amor que ustedes demostraron a su Nombre cuando sirvieron a los santos, a quienes aún sirven.
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 Pero deseamos que cada uno de ustedes muestre la misma diligencia hasta [el] fin para la plena certeza de la esperanza,
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
12 a fin de que no sean perezosos, sino imitadores de los que por fe y longanimidad heredan las promesas.
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
13 Porque cuando Dios dio [la] promesa a Abraham, puesto que no tenía uno mayor por quien jurar, juró por Él mismo:
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
14 Ciertamente te bendeciré y te multiplicaré.
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
15 Así, [Abraham] esperó con paciencia y obtuvo la promesa.
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
16 Porque [los] seres humanos juran por el mayor. Para ellos el fin de toda controversia es el juramento de confirmación.
Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
17 Por tanto, cuando Dios quiso demostrar más plenamente lo inmutable de su propósito a los herederos de la promesa, interpuso juramento.
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 Para que por dos cosas inmutables en las cuales es imposible que Dios mienta, los que nos refugiamos en la esperanza de lo que está adelante, tengamos un fortísimo consuelo,
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 el cual tenemos como ancla firme y segura del alma, y que entra hasta lo que está en el interior del velo,
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
