Salmos 44

1 Por el jefe de los músicos. Por los hijos de Coré. Un salmo contemplativo. Hemos escuchado con nuestros oídos, Dios; nuestros padres nos han contado el trabajo que hicisteis en sus días, en los días de antaño.

За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 Has expulsado a las naciones con tu mano, pero tú los plantaste. Has afligido a los pueblos, pero los difundes en el extranjero.

Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 Porque no obtuvieron la tierra en posesión por su propia espada, ni su propio brazo los salvó; sino tu mano derecha, tu brazo y la luz de tu rostro, porque les fuiste favorable.

Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.

4 Dios, tú eres mi Rey. ¡Comando victorias para Jacob!

Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.

5 A través de ti, derrotaremos a nuestros adversarios. Por tu nombre, aplastaremos a los que se levantan contra nosotros.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.

6 Porque no confiaré en mi arco, ni mi espada me salvará.

Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.

7 Pero tú nos has salvado de nuestros adversarios, y han avergonzado a los que nos odian.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.

8 En Dios nos hemos jactado todo el día. Daremos gracias a tu nombre por siempre. (Selah)

С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)

9 Pero ahora nos has rechazado y nos has deshonrado, y no salgan con nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.

10 Nos haces retroceder ante el adversario. Los que nos odian se apropian del botín.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.

11 Nos has hecho como ovejas para comer, y nos han dispersado entre las naciones.

Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.

12 Vendes a tu pueblo por nada, y no han ganado nada con su venta.

Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.

13 Nos conviertes en un reproche para nuestros vecinos, una burla y un escarnio a los que nos rodean.

Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.

14 Nos has convertido en un sinónimo entre las naciones, una sacudida de cabeza entre los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.

15 Todo el día mi deshonra está ante mí, y la vergüenza cubre mi cara,

Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,

16 ante la burla de quien reprocha y abusa verbalmente, por el enemigo y el vengador.

Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.

17 Todo esto se nos ha venido encima, pero no te hemos olvidado. No hemos sido falsos a su pacto.

Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.

18 Nuestro corazón no ha retrocedido, ni nuestros pasos se han desviado de tu camino,

Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,

19 aunque nos hayas aplastado en la guarida de los chacales, y nos cubrió con la sombra de la muerte.

Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.

20 Si hemos olvidado el nombre de nuestro Dios, o extender nuestras manos a un dios extraño,

Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,

21 ¿No buscará Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.

22 Sí, por tu causa nos matan todo el día. Se nos considera como ovejas para el matadero.

Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,

23 ¡Despierta! ¿Por qué duermes, Señor? ¡Levántate! No nos rechaces para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.

24 ¿Por qué ocultas tu rostro? ¿y olvidar nuestra aflicción y nuestra opresión?

Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 Porque nuestra alma se inclina hacia el polvo. Nuestro cuerpo se aferra a la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.

26 Levántatepara ayudarnos. Redímenos por tu amorosa bondad.

Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.