Lamentaciones 5
1 Acuérdate, Yahvé, de lo que nos ha ocurrido. Mira, y ve nuestro reproche.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Nuestra herencia ha sido entregada a extraños, nuestras casas a los extranjeros.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Somos huérfanos y sin padre. Nuestras madres están como viudas.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Hay que pagar por el agua para beber. Nos venden la madera.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Nuestros perseguidores están en nuestro cuello. Estamos cansados y no tenemos descanso.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Hemos entregado nuestras manos a los egipcios, y a los asirios, que se conformen con el pan.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Nuestros padres pecaron y ya no existen. Hemos soportado sus iniquidades.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Los siervos nos gobiernan. No hay nadie que nos libere de su mano.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Conseguimos el pan a costa de nuestra vida, a causa de la espada en el desierto.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Nuestra piel es negra como un horno, por el calor abrasador del hambre.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Violaron a las mujeres en Sión, las vírgenes en las ciudades de Judá.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Príncipes fueron colgados de las manos. Los rostros de los ancianos no fueron honrados.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Los jóvenes llevan piedras de molino. Los niños tropezaron bajo cargas de madera.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Los ancianos se han retirado de la puerta, y los jóvenes de su música.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 La alegría de nuestro corazón ha cesado. Nuestra danza se convierte en luto.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 La corona ha caído de nuestra cabeza. ¡Ay de nosotros, que hemos pecado!
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Por esto nuestro corazón desfallece. Para estas cosas nuestros ojos son débiles:
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
18 para el monte de Sión, que está desolado. Los zorros caminan sobre ella.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Tú, Yahvé, permaneces para siempre. Su trono es de generación en generación.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 ¿Por qué nos olvidas para siempre? y abandonarnos durante tanto tiempo?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Vuélvenos a ti, Yahvé, y nos convertiremos. Renueva nuestros días como antaño.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Pero nos habéis rechazado por completo. Estáis muy enfadados con nosotros.
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
