Job 9
1 Entonces Job respondió,
А Иов в отговор рече:
2 “En verdad sé que es así, ¿pero cómo puede el hombre ser justo con Dios?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Si se complace en contender con él, no puede responderle ni una vez entre mil.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 Dios es sabio de corazón y poderoso de fuerza. ¿Quién se ha endurecido contra él y ha prosperado?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Él remueve las montañas, y ellos no lo saben, cuando los derriba en su cólera.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Sacude la tierra de su lugar. Sus pilares tiemblan.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 Ordena el sol y no sale, y sella las estrellas.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Sólo él extiende los cielos, y pisa las olas del mar.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Él hace la Osa, Orión y las Pléyades, y las habitaciones del sur.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 Él hace grandes cosas más allá de descubrirlas; sí, cosas maravillosas sin número.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 He aquí que pasa por delante de mí y no lo veo. También pasa, pero no lo percibo.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 He aquí que él arrebata. ¿Quién puede impedirlo? ¿Quién le preguntará: “Qué estás haciendo?”?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 “Dios no retirará su ira. Los ayudantes de Rahab se inclinan bajo él.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Cuánto menos le responderé, y elegir mis palabras para discutir con él?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Aunque fuera justo, no le respondería. Yo haría una súplica a mi juez.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 Si yo hubiera llamado, y él me hubiera respondido, sin embargo, no creo que haya escuchado mi voz.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Porque me rompe con una tormenta, y multiplica mis heridas sin causa.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 No me permite recuperar el aliento, pero me llena de amargura.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Si se trata de una cuestión de fuerza, ¡he aquí que él es poderoso! Si de justicia se trata, “¿Quién — dice — me va a convocar?”.
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Aunque sea justo, mi propia boca me condenará. Aunque sea intachable, se demostrará que soy perverso.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Soy irreprochable. No me respeto a mí mismo. Desprecio mi vida.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 “Todo es lo mismo. Por eso digo que destruye a los irreprochables y a los malvados.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Si el azote mata de repente, se burlará en el juicio de los inocentes.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 La tierra es entregada a la mano de los malvados. Cubre los rostros de sus jueces. Si no es él, ¿quién es?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 “Ahora mis días son más rápidos que un corredor. Huyen. No ven nada bueno.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Han pasado como las naves rápidas, como el águila que se abalanza sobre la presa.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Si digo: ‘Olvidaré mi queja’, Voy a quitar mi cara de tristeza y a animarme”.
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 Tengo miedo de todas mis penas. Sé que no me considerará inocente.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Seré condenado. ¿Por qué entonces trabajo en vano?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Si me lavo con nieve y limpiar mis manos con lejía,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 sin embargo, me hundirás en la zanja. Mi propia ropa me aborrecerá.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Porque él no es un hombre como yo, para que le responda, que debemos reunirnos en el juicio.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 No hay árbitro entre nosotros, que podría poner su mano sobre nosotros dos.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Que me quite la vara. Que su terror no me haga temer;
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 entonces hablaría y no le temería, pues no lo soy en mí mismo.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
