< Job 6 >

1 Entonces Job respondió,
А Иов в отговор рече:
2 “Oh, si mi angustia fuera pesada, ¡y toda mi calamidad puesta en la balanza!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Por ahora sería más pesado que la arena de los mares, por lo que mis palabras han sido precipitadas.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Porque las flechas del Todopoderoso están dentro de mí. Mi espíritu bebe su veneno. Los terrores de Dios se han puesto en marcha contra mí.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 ¿El burro salvaje rebuzna cuando tiene hierba? ¿O el buey baja sobre su forraje?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 ¿Puede comerse sin sal lo que no tiene sabor? ¿O hay algún sabor en la clara del huevo?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Mi alma se niega a tocarlos. Para mí son como una comida repugnante.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 “Oh, que pueda tener mi petición, que Dios me conceda lo que anhelo,
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 incluso que le gustaría a Dios aplastarme; ¡que soltara la mano y me cortara!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Que siga siendo mi consuelo, sí, déjame exultar en el dolor que no perdona, que no he negado las palabras del Santo.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 ¿Cuál es mi fuerza, para que espere? ¿Cuál es mi fin, que debo ser paciente?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 ¿Es mi fuerza la de las piedras? ¿O mi carne es de bronce?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 ¿No es que no tengo ayuda en mí, que la sabiduría se aleja de mí?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 “Al que está a punto de desfallecer, se le debe mostrar la bondad de su amigo; incluso a quien abandona el temor del Todopoderoso.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mis hermanos han actuado con engaño como un arroyo, como el cauce de los arroyos que pasan;
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 que son negros a causa del hielo, en la que se esconde la nieve.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 En la estación seca, desaparecen. Cuando hace calor, se consumen fuera de su lugar.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Las caravanas que viajan junto a ellos se alejan. Suben a los desechos y perecen.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Las caravanas de Tema miraban. Las compañías de Saba les esperaban.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Estaban angustiados porque estaban confiados. Llegaron allí y se confundieron.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Por ahora no eres nada. Ves un terror y tienes miedo.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 ¿Acaso he dicho alguna vez: “Dame”? o, “¿Ofrece un regalo para mí de tu sustancia?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 o “Líbrame de la mano del adversario”. o: “Redímeme de la mano de los opresores”.
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 “Enséñame y callaré. Haz que entienda mi error.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 ¡Qué fuertes son las palabras de rectitud! Pero tu reprimenda, ¿qué reprende?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 ¿Pretendes reprobar las palabras, ya que los discursos de quien está desesperado son como el viento?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Sí, incluso echarías suertes por los huérfanos, y hacer mercancía de su amigo.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Ahora, pues, complácete en mirarme, porque seguramente no te mentiré en la cara.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Por favor, vuelva. Que no haya injusticia. Sí, regresa de nuevo. Mi causa es justa.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 ¿Hay injusticia en mi lengua? ¿Mi gusto no puede discernir las travesuras?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

< Job 6 >