Job 4
1 Entonces Elifaz, el temanita, respondió,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 “Si alguien se aventura a hablar contigo, ¿te apenarás? Pero, ¿quién puede abstenerse de hablar?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 He aquí que has instruido a muchos, has fortalecido las manos débiles.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Tus palabras han sostenido al que estaba cayendo, has hecho firmes las rodillas débiles.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Pero ahora ha llegado a ti, y te desmayas. Te toca, y te sientes perturbado.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 ¿No es tu piedad tu confianza? ¿No es la integridad de tus caminos tu esperanza?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 “¿Recuerdas, ahora, a quien pereció siendo inocente? ¿O dónde se cortó el montante?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Según lo que he visto, los que aran la iniquidad y sembrar problemas, cosechar lo mismo.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Por el soplo de Dios perecen. Por la explosión de su ira son consumidos.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 El rugido del león, y la voz del león feroz, los dientes de los jóvenes leones, están rotos.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 El viejo león perece por falta de presa. Los cachorros de la leona están dispersos por el mundo.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 “Ahora bien, una cosa me fue traída en secreto. Mi oído recibió un susurro de ella.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 En los pensamientos de las visiones de la noche, cuando el sueño profundo cae sobre los hombres,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 me invadió el miedo y el temblor, que hizo temblar todos mis huesos.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Entonces un espíritu pasó ante mi rostro. El vello de mi carne se erizó.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Se quedó quieto, pero no pude discernir su aspecto. Una forma estaba ante mis ojos. Silencio, luego escuché una voz que decía,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 “¿Será el hombre mortal más justo que Dios? ¿Puede un hombre ser más puro que su Creador?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 He aquí que no se fía de sus siervos. Acusa a sus ángeles de error.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Cuánto más los que habitan en casas de barro, cuyos cimientos están en el polvo, ¡que son aplastados ante la polilla!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Entre la mañana y la noche son destruidos. Perecen para siempre sin tener en cuenta nada.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 ¿No está la cuerda de su tienda arrancada dentro de ellos? Mueren, y eso sin sabiduría”.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
